ПОКЪСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКЪ̀СВАМ, ‑аш, несв.; покъ̀сам, ‑аш, св., прех. Остар. и диал. 1. Скъсвам. — Я прибери оглавника, че волът го застъпя, ще го покъса. Елин Пелин, Съч. II, 155. На нея [дивачката] не било възможно да облекат никаква дреха, защото тя покъсвала сичко. Знан., 1878, бр. 10, 148. Га зачу [калугерът] тебе, Латино, / писмо покъса, / писмо покъса, Латино, / расо съблече. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 211. Та иди, коньо, та паси, / синьо си седло додери, / сребърна юзда покъсай. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 176.

2. Разкъсвам със зъби, погубвам. Така, например, тие ги [християните] розпинале на кръстове; зашивале ги в добически кожи и оставале да ги покъсат кучетата. КМБП, 12. Лют звяр го е изял, хищен звяр е покъсал Йосифа. Н. Бончев, Р (превод), 42. — Бре ниа сме имали прислушник! — казал четвърти гявол. — Я вижте го, и сега [мъжът] е на дръвото. Они го видели, па рипнали, та го покъсали. Нар. прик., СбНУ ХLIV, 491. покъсвам се, покъсам се страд.

ПОКЪ̀СВАМ СЕ несв.; покъ̀сам се св., непрех. Остар. и диал. 1. Скъсвам се. — Отдавна я имаме [книжката] в село .. Държи я Минко Джелеп, щото е книжен. Той ни прочита по нещо, .. Пък сега събрахме, та да я потегнем.. Ще вземе съвсем да се покъса. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 259. Щом извлекат мрежата из водата рибарите, трябува опипно да барат, за да ся не покъса мрежата, защото сега сичкий товар от рибата тягне на мрежата. Й. Груев, Ф (превод), 48. Дръво,.., восък, кал, с една дума всички тела, които не може така лесно да ся покъсат, потрошат или смачкат,.., наричат ся.. твърди тела. Й. Груев, Ф (превод), 27-28.

2. Прен. Със следващ глагол и съюз да или с предл. от и същ., означаващо действие, понякога самост. Много силно, енергично извършвам означеното действие; скъсвам се, разсипвам се. Прах не влизаше в нея и

пасажирите можаха в свободното си време да се любуват на природните картини или критически да обсъждат заслугите на впрегнатите, които се покъсваха да теглят. ССГ (превод), 3. На, вижте, я: сестра / на дъщеря си! — смях, покъсват се! К. Христов, ЧБ, 28. Разделихме се, без да плачем. Но като се върнах в тъмницата си, покъсах се, както и напред, ..; и напразно търсих със сълзите си улегчение. Др. Цанков, ТМ (превод), 33. ^● След друг глагол и съюз та. Той бил като свой на сватбата. Взел една гайда, играл, та се покъсал. З. Стоянов, ХБ, 72.

◊ Покъсвам си / покъсам си червата от смях. Диал. Смея се много силно, неудържимо. Покъсвам / покъсам червата на някого от смях. Диал. Правя някой да се смее много силно, неудържимо. — Ех, Тончо, да ти кажа право, щеше да ми покъсаш червата от смях. Л. Каравелов, Съч. II, 86.