ПОКЪТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОКЪ̀ТВАМ, ‑аш, несв.; покъ̀тна, ‑еш, мин. св., ‑ах, прич. мин. страд. покъ̀тнат, св. прех. Обикн. с отриц. 1. Докосвам, пипам, засягам нещо, като нарушавам целостта, състоянието, съвкупността му. В долапа,.., ще намериш две стъкла. Ще ги донесеш с табличката .., без да ги покътнеш. К. Величков, ЛБ (превод), 48. Циганинът не покътнал туртата хич, а я занесъл, та му [на момчето] я дал. Нар. прик., Христом. ВВ I, 31. Не направиха никакви съкращения в непроизводителните разходи на държавата; военния бюджет нито покътнаха, а сега ще го увеличават. Г. Георгиев, Избр. пр, 69. Така той [Симеон] .. в 922 — дошел до Златний Рог, гдето разбил императорските телохранители и изгорил техните палати пред самите порти цариградски .., а Цариград — нито го покътна. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 238. // Извършвам някакво действие по отношение на някого, с което му причинявам неприятност, вреда; закачам, засягам. Тя не посегна никому на стоката или покъщнината в опустелите им за кратко време села, нито покътна осталите там стари помаци. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 59.
2. Прен. Нарушавам, променям, отменям нещо в ущърб на някого. Верен на хана и на държавата, както всички, той смяташе, че истинската вярност се състои в това да не покътваш установеното от векове. Й. Вълчев, СКН, 56. Християнството не само не покътна вънкашните форми на гражданския живот, но още повече укрепи тие форми. ПСп, 1876, кн. 11 и 12, 54. Той [императорът] не смеил да покътне тяхното [на българите] вътрешно управление, нито пък да им наложи тежка давнина. Т. Шишков, ИБН, 196-197. покътвам се, покътна се страд. Моята цел е била винаги да поддържам европейския мир и да се нареди едно по-добро правление на въстаналите области, без да се покътне независимостта и целокупността на тур.[ската] държава. НБ, 1877, бр. 64, 251. От три-четири векове насам повече от милион българи са минали във Влашко и са ся изродили,.. а от влашките между българите селения ни един влах не ся е покътнал. Ч, 1871, бр. 20, 622.
ПОКЪ̀ТВАМ СЕ несв.; покъ̀тна се св., непрех. Остар. Нарушавам целостта, състоянието, съвкупността си; увреждам се, променям се. Да ти върже сноп дядо Наке, че да го нагизди и накити — на панаир можеш да го носиш... Нито ще се развърже, нито клас ще се покътне. Кр. Григоров, Н, 107. Отношенията между работникът и наемателят, между труда и капитала, по един тайнствен начин се покътнаха и разклатиха. ССГ (превод), 6.
◊ Покътвам / покътна с пръст някого, нещо. Разг. Обикн. с отриц. Правя нещо лошо на някого, нещо, закачам го, не го оставям невредим. И заклеваме се да направим щурм / .. / срещу градът, ако би някого от момчетата с пръст да покътнат. Н. Бончев, Р (превод), 14.