ПОКЪЩНИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКЪ̀ЩНИНА ж. 1. Обикн. ед. Събир. Съвкупност от всички предмети, с които се обзавежда и обслужва едно жилище, дом, сграда. Има, разбира се, всякаква покъщнина — одъри, долапи, черги, покривки, шевици, керамика, паници и други предмети за всекидневна употреба. Г. Белев КР, 109. От тази къща черджица, от другата възглавничка — посъбрало се покъщнина. П. Росен, ВПШ, 160. Покрай наследените миндери и килими те притуряли европейска покъщнина: писалищни маси, цветни канапета и пр. П. Мирчев, К, 43. Покъщнината им състоеше от няколко паници, трапези, столове и лавици. ИГ (превод), 101. Голям се облог [Стоян] обзаложи, / за ден да иде в Цариград, / за ден да иде да доде. / Ако не иде, не доде, / а тие ще му уземат / къщата с покъщнината. Нар. пес., СбВСтТ, 804. Нямам покъщнина. △ Ограбвам цялата покъщнина. △ Събирам покъщнина. Бедна покъщнина. Училищна покъщнина.

2. Само мн. Остар. Отделни предмети от тази съвкупност. Живописните им [на циганите] носии цял ден се мяркаха по улиците. Продаваха вретена, лъжици, корита и всякакви дървени покъщнини. И. Волен, РК, 36. Мобилите съставляваха, като във вся‑

ка по-заможна селска къща: водникът, мосандрата, лавицата и големият долап с всички покъщнини на Цанка. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 176. Той употребил, казват, всичките си златни и сребърни покъщнини, за да състави нови полкове и да ги проводи срещу българите. Д. Войников, КБИ, 168.