ПОЛА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛА̀¹ ж. 1. Женска горна дреха, пристегната в талията, която покрива тялото от кръста надолу и краката частично или изцяло. Полата е практична и удобна дреха за жената, защото може да се носи с различни блузи, жилетки и пуловери и с това се разнообразява тоалетът. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 69. Ще ми направите туристическа пола .. — обикновена пола — да се закопчава отпред с цял ред копчета! Това е всичко. П. Вежинов, СО, 82. В късата черна пола тя изглеждаше млада като ученичка. М. Грубешлиева, ЛФ, бр. 30, 2. Пърл започна бързо да се облича в тъмното. От вечерта беше наредила грижливо дрехите си — черната, ситно плисирана пола... бялата поплинена блузка, късото тъмно жакетче. Б. Йосифова, БЧМ, 143. Права пола. Пола клош. Пола на плохи. Копринена пола. ^● Мн. (за единична дреха) Остар. Тя иде от сбор и е облечена празнично в хубаво полуселско-полугражданско облекло: розова копринена блуза, тъмносини плисирани поли, червена копринена престилка с изшити на нея гюлове, светли копринени чорапи и лачени пантофки. Й. Йовков, Б, 159. // Стесн. Подобна права или надиплена дреха от кръста надолу в народна мъжка носия. Шотландската мъжка носия е с пола.

2. Обикн. мн. Част от цяла женска дреха (рокля, сукман и др.) от кръста надолу, която покрива краката. Младежите прихващаха девойките през тънките кръстчета и тъй вихрено се въртяха с тях, че полите на леките им рокли се надуваха като парашути. М. Марчевски, П, 187. Една жена запърполя с полите си и влезе в кафенето, но Серафим не я погледна. Й. Йовков, ЖС, 10-11. Те [децата на Кочо] зяпаха по Ния и току посягаха да се уловят за полите ѝ. Д. Талев, ПК, 10. За да прегазят улицата мръсна / арменки, левантинки и гъркини / повдигат си полите до колене. Ст. Михайловски, Мис, 1896, кн. 3-4, 181. Шийте и кройте терзии, / на мене сукман скройете, / широчък да е в полите. Нар. пес., СбНУ, ХХV, 103. ^● Обр. Трудовашките къщурки си седяха безмълвно на своите места. Живите смърчи си бяха затулили стволите с широки зелени поли. Ст. Станчев, НР, 98. Бе вълча утрин. Сивата мъгла / влачеше по Галиполи пола. К. Христов, ЧБ, 325. Велика въздъхна. Погледна над покривите, но не видя синия въздух, който допираше чисти поли до селските комини. К. Петканов, МЗК, 59. // Стесн. Само мн. Рядко. Долният край на такава част от дреха на жена или на палто, халат, расо и др. на мъж. Тя бе облечена по гръцки, в ясносиня дълга рокля със златообточени поли. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 62. Пред него подпирайки се леко на масата, стоеше бледолик младеж, в широка бяла дреха, чиито поли допираха до пода. Хр. Смирненски, Съч. III, 109-110. Докато стигне Серафимовата къща, полите на расото му съвсем побеляха от прашуляк. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 25. Тя плачеше тихо, все тъй обърнала гръб, закрила лице с полите на престилката. Ем. Станев, ИК III и IV, 311. "Кога идеш в Ралинови двори, / ти не слизай от вранята коня, / ти са кланяй до черните врви, / а свекрви — до белите поли." Нар. пес., СбНУ ХLVI, 15.

3. Прен. Разг. Жена. Да го омотае една пола, да се води той, глупакът му, по женска пипка! Г. Караславов, С, 157. Тя зестра занесе му лека кола / и литна той скоро по чужда пола. ВН, 1960, бр. 2839, 4.

4. Долна част, обикн. на предницата на горна дреха (палто, сако, наметало и под.), която се разтваря. Гроздан прибра полите на ямурлука си и влезе пръв. Й. Йовков, Ж, 178. — Ох, забравих .. — тя изпусна пушката и се хвана за полата на винтягата му. Д. Ангелов, ЖС, 641. Той се изправи твърде бързо за своите години, прихвана полите на кюрка си и се отправи наново към стаята на Ангелика. Д. Талев, ГЧ, 245. Али бег му тогай отказуе: / — Хей фала ти, мой побратим верен, / само заспи, мой побратим верен, / с десна пола сенкя че ти правим. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 130.

5. Предната част на женска дреха от кръста надолу, която подвита или повдигната може да служи като съд, вместилище. До огнището — баба Кита чисти у пола боб. Ц. Церковски, ТЗ, 45. Додето стискахме черната му десница — жена му донесе дълбока тава с медни питки. А майка му — прегърбена старица — домъкна една пола с орехи. А. Каралийчев, ПГ, 175. И старата баба, що едвам се люшка, / носеше куршуми във свой‑

та пола. Ив. Вазов, Съч. I, 178. Бяла е була минала, / па ма на пътя намери, / в предня ма пола турила, / па ма е дома занела. Нар. пес., СбНУ ХIV, 16.

6. Разг. Количество от нещо, което се събира в така подвита предна част на женска дреха. Петрана на дор излезе / че набра цвете сякако, / че набра пола ябълки. Нар. пес., СбНУ ХХV, 94. Тя йе юзела пола ченица [пшеница], / .. / па йе викнала колко можала: / "Яла ми, кончо, яла ми, вранчо, / да та назоба бяла ченица." Нар. пес., СбНУ ХLVI, 77. Донесох една пола трески за огъня.

7. Диал. Място върху свитите бедра на седнал човек (мъж или жена), обикн. покрити с дреха, където може да се постави или вмести нещо; скут. Подложи на мъжа си още две възглавници, поизправи го и му сложи чорбата в полата. Ц. Гинчев, ГК, 268. Кехаята говореше с Ганча и зобеше черните череши. Като си взе една шепа и я тури в полата си, той проговори: — Нали за мене са донесени тия череши, Цонеолу? Ц. Гинчев, ГК, 84. Оставих гребена в полата си и взех ножица. С лява ръка прихванах половината коса, изопнах я надолу. Бл. Димитрова, ПКС, 7. — Сядай на трапезата! Тя се покори, седна и предизвикателно скръсти ръце на полата си. К. Петканов, СВ, 146. Чичо Петко в едно мъгновение хвърли ся на коня, зе мене в полата си и хубавий белий кон хвърчеше като птиче. В. Друмев, НФ, 96.

8. Обикн. мн. Рядко. Периферия на шапка. Огънят осветли едно брадясало кокалесто лице и две хлътнали очи под една шапка с увиснали поли, като стара преминала гъба. А. Каралийчев, НЗ, 153. Единът от тях носеше на пушката си черна цивилна шапка с твърде широки поли. З. Стоянов, ЗБВ III, 119.

9. Обикн. мн. (ед. остар.). Долна ниска част на планина, хълм; подножие. Бояна е предградие на София, разположено в полите на Витоша. Ст. Михайлов, БС, 192. В полите на планината, между ниски заоблени хълмове,.., се гушеше село Средорек. Д. Димов, Т, 159. Встрани изпъкваше релефът на голите зъбери с плътни зелени поли, а напред друг великан, по-висок и с по-широки рамене, затуляше хоризонта и подпираше небето. Х. Русев, ПС, 122-123. Лозята, които покриваха полата на Стара планина, бяха напъстрени от разноцветните дрехи на берачи и берачки. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 24. // Разш. Рядко. Долна част на стена и др.; подножие. — Стените бяха белосани с вар, докъдето е могло да се стигне със стола. Нагоре, над белосаната пола, стената беше посивяла от времето и северния вятър и плесенясала. Х. Русев, ПС, 68. Ако кофите бяха скрити в дворовете,.., гостите,.., как щяха да видят грижите за чистота и ред например в дирекцията на музея "П. К. Яворов".. А така, както са поставени в полите на дом-паметника, се открояват. ВН, 1961, бр.2994, 4. Капитанинът стигна [дървото] побеснял под полите на непристъпната тази крепост. Н. Михайловски, ПА (превод), 93.

10. Обикн. ед. Остар. Склон на планина, хълм. После иде Горна баня, залепено въз една пола на Люлин. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 15. Пътят към Крастава Лъка стана твърде върл, когато напуснахме гората,.., и се покатерихме по полата на Бричебор. Ив. Вазов, Съч. ХV, 92. Ние ви съветоваме да са изкачите на Стара планина и да разгледате с особено внимание нейните две поли, т.е. северната и южната. Знан. 1875, бр. 6, 88. Под полите на огнедишущите планини доволно често са образуват големи пещери. ДБ 3, 32.

◊ Пола-панталон. Вид панталон с плохи отпред и отзад и дължина обикн. до около коленете. Все по-голям брой почитатели през тази година ще намери полата-панталон. Изработена от обикновени или трикотажни платове, тя може да се оформи с две-три плисета отпред. Отеч. 1977, кн.11, 44. И той ни предупреди да се приготвим за първия излет. Майка просто се побърка от радост. Купи си кецове. Уши си пола-панталон. ВН, 1959, бр. 2438, 4.

? Въртя се около полата (полите) <на жена си>; седя до полата <на жена си>; свивам се / свия се (свирам се / свра се) в полата <на жена си>. Разг. Ирон. Стоя вкъщи и бездействам, не участвам в обществените проблеми, в обществения живот, не се движа в обществото. — Какво ще изгубим? — Избора. .. — Всички се свили, мълчат, въртят се около полите на жените си и зъб не смеят да обелят. Г. Караславов, СИ, 149. — Как си, булка, какво прави Ноно? — Остави го, свил се в полите ми, не шава. Цял ден вкъщи, не иска да се изтури като мъж, по кръчмите. Елин Пелин, Съч. IV, 274. А Гошо къде е? Май в полите на жена си се е сврял толкова рано. Кр. Григоров, Р, 121. Въртя се (усуквам се) около полата (полите) на някого (обикн. на жена). Разг. Ирон. Ухажвам (жена). — Не ми се вери! Вяра и клетви за онези хлапаци, дето се усукват около полите ви по хорото и по седенките. П. Тодоров, Събр. пр II, 306. Държа за полата някого, нещо. Остар. Разг. Хващам някого, попадам на някого. Тая критика явяваше на света, че държи за полата един крадец, който беше откраднал Митрофана от Гоголевия Ревизор и от Скарването на Ив. Иванович и Ив. Никифорович! Ив. Вазов, Съч. IХ, 201. Държа се за полата на някого. Разг. Пренебр. Постоянно съм с някого, не се отделям от някого (обикн. от жена). Според него аз бях "превзета еманципатка", защото твърдях, че обвързването в семейство води до самоунищожение на личността, отглеждането на поколение е край на всяко творчество. Той доказваше,

разбира се, обратното, но се държеше за полата на майка си. Н. Стефанова, ПД, 23. Дърпам полите на някого. Диал. Съдя, критикувам някого за поведението му. — До̀бра хубаво ти каза — с лошо сърце си! .. — Коя седнала да ми дърпа полите. Поне ти мълчи — цялото село знае, че гониш мъжа си..! К. Петканов, Х, 84-85. Меки очи — мокри поли; мокри ѝ (му) полите, че ѝ (му) меки очите. Разг. Пренебр. За отстъпчив, несамостоятелен, безволев човек. На първо време ще помагаш активно на Йосифов, нали го виждаш какъв е. Добър другар, прекрасен човек, а на мравката път не може да мине. Както се казва, меки очи — мокри поли. Ем. Манов, ДСР, 67. Мокри ѝ полите, че ѝ меки очите. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 272. Мокра пола. Диал. Пренебр. Мекушав, безволев човек; мухльо. "Вов Букурещ, мислих си аз, / ще стане човек", / а той стана мокра пола / и бърблив зевзек! Л. Каравелов, Съч. I, 100. Около (до, при) полата (полите) на някого съм (седя и др.). Разг. Близо до някого, в съседство с някого (съм). Димитър сложи глава на ръката си и затвори очи от наслада. Не смееше да подигне клепки, да не рукнат сълзите му. Седи до полата на майка си и слуша, как тъжно нарежда старият орех. К. Петканов, СВ, 82. Момиченцето, сложено на пода, играеше с една лъжица до полите на майка си. Ем. Станев, ИК I и II, 26. Омокрям / омокря (подмокрям / подмокря) полите (полата). Разг. Ирон. Напикавам се от страх. Беицата слушаше, само ги береше и като позеленя, разтрепера се от яд и промени гласа: "Ти за това ли си дошла — да ме учиш на ум? Да не си баба на децата ми, аз знам какво да те правя, ама това ме въздържа; ще те свържат циганите у дирека и ще омокриш полите!" Ц. Гинчев, ГК, 137. Плещя (цапам) като мокра пола о <гол> гъз (бедро). Диал. Грубо. Много говоря, обикн. празни, ненужни неща; плещя. Прибирам си / прибера си (свивам си / свия си) полите. Разг. За мома — пазя девствеността си, моминската си чест. Плачеш! Която не си е свивала полите, по сватбата ѝ ще я разплачат още повече. П. Тодоров, Събр. пр II, 285. Прибирай си полите! Погов., П. Р. Славейков, БП II, 76. Развявам / развея поли. Разг. Неодобр. За жена — скитам, скиторя. Но самия него те не можеха лесно да видят. Жените нямаха право да развяват поли из сокаците сами, — турчинът добре наказваше такава волност. Д. Немиров, Б, 85.

ПОЛА̀² ж. Диал. 1. Част, половина от нива, която се изорава в една посока; половина. Когато орачът оре, захваща от единия край на нивата, изкарва до края и почнува от краят на другата страна на нивата, така щото всякога една нива е разделена на две части. Тия две части се наричат поли. СбНУ, ХХIХ, 265. Днеска едвам прекопах едната пола. Н. Геров, РБЯ IV, 145.

2. Крило на двойна врата. Двамата момци издърпваха отсечено и силно шините надолу, двете поли на вратата се отваряха от силния натиск на публиката, .. П. Мирчев, СЗ, 159. Стопанинът на къщата.. сам отвори двете поли на портата си и тълпата нахлу в двора. Д. Талев, ЖС, 439. Тая се загна по скала надолу да търчат кон вратата, я отвори в шир и двете поли. Нар. прик., СбНУ ХIХ, 18.

3. Ивица, леха. Посеяла Яна / две поли босилек, / трета пола стратол. Нар. пес., СбВСт, 19.

4. Черга, изтъкана и отрязана от стана в естествената си ширина при тъкането, която може да се съедини с друга, за да стане по- широка черга; плат, фуста.

5. Всяка една от частите на ограда, стобор, съставена от съединени дъски и разположена между два стълба; перде (Н. Геров, РБЯ). Вятърът отнесе една пола от стобора. Н. Геров, РБЯ IV, 145.

ПОЛА̀³ ж. Остар. 1. Грам. Индив. Граматичен род, разред. Ь [буква] са пише: .. край сичките имена от женска пола; радость, старость, милость. Ив. Богоров, СИНЕ, 43. Имена от мъжка пола имат крайще ъ, й, а, о: човекъ, .. рай,.., брани-правда, Желязко. Ив. Богоров, СИНЕ, 8. Имена от средня пола имат сявгаш крайще е, о: дете, чедо. Ив. Богоров, СИНЕ, 8.

2. Спец. Подточка, член, клауза. Протестирана менителница може да се заплати от секиго, който посредствува .. Посредството и заплащането са удостоверява в протеста или в полите му. ДЗОИ I (превод), 144. Деловодителят може да дозволи заплащането .. В секой случай, заемодавецът издължава в полите на каталога на подялата. ДЗОИ I (превод), 186.