ПОЛАЗА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛА̀ЗА, мн. няма, ж. Диал. Полез; полаз, полазица, полазване2, полязване, полязник. Ако на утро на некоя жена, шчо почнала да работи, детето или некой други дойде при нея со немиен образ да ѝ види работата, жената се лути за полазата: това ке ѝ донесе мързева, та у той ден не може да извади нишчо работа. СбНУ IХ, 132. — Отде дай Божне, Тодорка, / полаза да ни полезе, / да не са късат конците, / да не са чупат иглите. СбНУ ХХV, 102.