ПОЛАЙВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛА̀ЙВАМ, ‑аш, несв.; пола̀я, ‑а̀еш, мин. св. ‑а̀ях, св., непрех. 1. Лая малко, кратко време. Когато Найден прехвърли зида .. мъничето, което лежеше под чардака, се разлая. Найден тичешком прескочи двора и на пръсти изкачи стълбата на чардака. Паленцето остана долу, полая, полая, па току отново се сви под чардака. В. Геновска, СГ, 470.

2. Само несв. Лая малко от време на време. Наоколо беше тихо .. Само някъде по селото полайваха кучета, изквича прасе. Д. Талев, ГЧ, 135.

3. Прен. За човек — говоря кратко време против някого или нещо. — Ти помниш, бачо Драгане, какво изживях от най-близките си, кога взех Димитра. Кой не беше против мен: и сестри, и майка,.. Полаяха ме, полаяха, па млъкнаха. Ем. Станев, ИК I и II, 245. Беглишки обаче, колкото и да беше страхлив, не вярваше на тия закани, .. "Ще полае и ще му мине като на куче" — мислеше си той и кротко и безшумно си продължаваше работата в "Балканска звезда". К. Калчев, СТ, 251.