ПОЛАКОМЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛАКОМЯ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; полакомя̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, св., непрех. С предл. за. Ставам лаком, алчен за нещо; силно ми се приисква изведнъж да имам нещо. Ти какво тъй пребледня? Да не се полакоми за целия медник с жълтиците? Д. Мантов, ХК, 24. Във вуйчовата Стаменова къщурка има радост. Едно време те си живели добре в село, но баща му и братята му да вземат да се полакомят за хубава земя и се преселили всички в равна Добруджа. Ил. Волен, РК, 5. Полакомил се е за имот и земя и за нищо друго не мисли. Елин Пелин, Съч.III, 140-141.