ПОЛАСКАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛАСКА̀ВАМ, ‑аш, несв.; поласка̀я, ‑а̀еш, мин. св. поласка̀х, св., прех. 1. Доставям удоволствие на някого, повишавам самочувствието му, обикн. като му казвам нещо хубаво, добро за него самия; лаская. Цветина майка се досети, че Иваница нарочно е отишла у тях да поразпита, и това от една страна я поласка и зарадва, от друга ѝ стана мъчно. Елин Пелин, Съч. III, 118. — А ти как се казваш? — попита Биляна, за да я поласкае някак, да ѝ окаже някакво внимание. — Малина — засмя се цяла девойката, сякаш името ѝ да изглежда още по-хубаво. Д. Талев, С II, 131. Това, че той ѝ гласува само на нея доверие, я поласка и усмири. Ст. Даскалов, ЕС, 21. — Вземи ти да им почетеш. Неговите думи ме поласкаха. Сам не зная как, грабнах дебелата книга, разтворих я. Н. Нинов, ЕШО, 112. Писмото го трогна и поласка, макар той да не вярваше докрай в искреността на женската тревога. Н. Антонов, ВОМ, 74. Една добра дума, един мил поглед винаги поласкават и ти дават сила.
2. Лаская някого с користна цел веднъж или за кратко. Графът се срещна с Драган Цанков, поласка го, полюбезничи и получи обещание за гласа на българския делегат. В. Геновска, СГ, 91. Стамболов изгуби за минута търпение: "Молих ви,..; заповядах ви, не изпълнихте заповедта".. Но после пак почна с увещания, поласка Любомски, че бил юнак. С. Радев, ССБ II, 109. Синовете ѝ ги чака смърт, тя не може, не може да се примири с тая мисъл — тя ще направи нещо,.. И тя кроеше в ума си как утре на ранина ще иде при реиза, при главния имамин, па даже и при пашата, как ще ги паласкае, ще им обещае пари, лозята си, къщата си ще им припише. Ст. Дичев, ЗС II, 96.
3. С ласки, с нежност, милувки за кратко галя някого. Прехвърлих ръката си през шията му, поласках го нежно и му заредих: — Мой верни Мургаш,.., на тебе пръв поверявам една голяма тайна, че аз съм с намерение да се задомя. Н. Попфилипов, РЛ, 83. "Погледни ми снага висока! " — зашумя ми наперен салкъм. / "Виж цвета ми — друг с клон поласка ме — / аз по-грозен от него не съм!" О. Орлинов, П, 101. С глъбини же виновидна моря / тя изиде като синя мъгла, / седна близо плачущаго сина / поласка го со нежна на ръка / и со тънък гласец попита го. Гр. Пърличев, (превод) Ч, 1871, кн. 12, 377. поласкавам се, полаская се страд.
ПОЛАСКА̀ВАМ СЕ несв.; поласка̀я се св., непрех. Изпитвам чувство на голямо задоволство, удовлетворение, обикн. от нечия похвала, внимание. Не пропущах да похваля точността и хубавия стил на съобщенията му. Като всеки автор, Адамов се полас‑
каваше твърде много и си отиваше доволен. Й. Йовков, Разк. II, 19. Беше отвърнала на чувствата на Кондарев, защото се поласка да бъде обичана от такъв сериозен мъж. Ем. Станев, ИК I и II, 165. Ловът е суета. Човек убива красиви животни, за да се поласкае от глупавото чувство, че е добър стрелец. И. Петров, ЛСГ, 73.