ПОЛВАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛВА̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Половяк; полвяк. Баба Кита, грабнала полвак с вино, черпи на ред, смее се и дума: — Ако имаш старо — убий го; ако нямаш — купи си! Ц. Церковски, Съч. III, 92. Тя никога не бе гледала голямо животно,.., а сега трябваше всяка сутрин да взема желязната вила, да подринва на магарето,.., да му носи вода в бакърения полвак. Г. Мишев, ЕП, 178.