ПОЛЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЀ, мн. полѐта и (остар., сега поет.) поля̀, ср. 1. Обширна и равна местност, обикн. обрасла с трева и почти без дървета. Обичам полето, тая широка, просторна равнина, заградена от кръглата линия на хоризонта. Елин Пелин, Съч. V, 37. Когато слънцето изгря, ние бяхме вече на "Върха", красив планински кът, от който се виждаше цялото поле. И. Петров, ЛСГ, 72. Нямаше толкоз ниви, нямаше толкоз чифлици, а беше поле и трева, колкото човешки бой. Й. Йовков, ВАХ, 99. Горите пожълтяли, дънерите и стъблата им се виждат, а през тях далеч свети небето. Само полетата са посърнали и голи. Д. Габе, Н, 9. Гарвана грачи, грозно зловещо, / псета и вълци вият в полето. Хр. Ботев, Съч. 1929, 37. На̀ ви мойта книга — тя е вам завет. / Нека се преписва и множи без чет / и пръска по всички поля и долини. Ив. Вазов, Съч. I, 190. Нажалила се гората / и на гората листата / и на полето тревата / заради Индже — войвода. Нар. пес., Ч, 1872, бр. 18, 837. Ще се бием, мила моя майко ле, на / Софийско поле / кръв щем леем, мила майко ле, / за Христово име. Христом. ВВ II, 216. Колко трева на поле, / толко здраве на кукя. СбНУ VIII, 30. Поле очи има, а гора уши има. Погов. ^● Нар.-поет. Поле широко; широко поле. Заминахме гора ми зелена, / отидохме вов поле широко. Нар. пес., СбНУ VIII, 96. — Ей та тебе, Марко блъгарине, / я ми излез на поле широко. Нар. пес., СбНУ VIII, 96. Високо дърво връх нема, / широко поле край нема. Нар. пес., СбВСтТ, 509. Убава мома род немат, / широко поле ход немат. Нар. пес., СбБрМ, 437.

2. Равно обширно пространство извън населено място, което е с ниви, ливади и под. Молебенът свърши.. полето и посевите, пречистени от молитвите, се разстилаха в радостно очакване към небето и празнично блестяха. Елин Пелин, Съч. III, 95. Аз вървя из кукурузеното поле. Т. Влайков, БСК II, 174. Трябва да отбележа, че всяко племе си има определени ловни полета и навлизането без разрешение в чуждо поле се наказва със смърт. По-рано нашите ловни райони са били много обширни, но белите са ни прогонили от тях. К, 1963, бр. 4, 17. Житни полета. Картофено поле. Царевично поле. Цвеклово поле.

3. Част от пространство или от равна повърхност, ограничена от линия, светлина и под. Знае се, в гробищата "Архангел Михаил" в Пловдив е погребан този човек [Матевски], но къде, в кой гроб, в кое поле? К. Странджев, ЖБ, 80. Лицевата плоча [на корицата на евангелието] е разделена по периферията на множество правоъгълни полета, във всяко от които има по един светец. Ст. Михайлов, БС, 228. Хората бяха заети с усилието си да стоят прави, .., да правят снимки или да попаднат в снимачното поле на камерите. Ст. Сивриев, ЗСБ, 213. Две газени лампи с абажур от книга хвърляха светлина върху дълга маса, покрита с черна мушама. Пристав и старши стражар бяха седнали до осветените полета на масата. З. Сребров, Избр. разк., 64. Княгиня Софѝя доведе славянина до вратата на кулата. На прага се обърна и каза тихо на своята млечна сестра, която стоеше в светлото поле: — Томаисо, мила моя, иди се помоли за двама ни! Прощавай! Ст. Загорчинов, ЛСС, 136. На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени, / две тъмни сенки: там зад бялата завеса, / де лампата гори, в поле от светлина, / две сенки на нощта. П. К. Яворов, Съч. I, 78. // Ограничена част от пространство или от равна повърхност, предназначена за спортна игра и под. Противниковият отбор атакуваше с трима състезатели, които почти винаги заемаха свободни места и удобни позиции в нашето поле.

△ Спортни полета. Игрално поле. Футболно поле. Шахматно поле.

4. Прен. Със съгл. или несъгл. опред. Област за осъществяване на определена дейност, за изява на определен кръг от знания и умения. Ще проповядвам!.. Народът ни е добър, народът ни е златен. Трябва само да се поучи, да му се посочи истинския път. Ето що трябва. Разбираш ли, Методи, какво широко поле за работа ми се отваря? Й. Йовков, ПГ, 10. Раковски вдига знамето на организирания бунт.. По този именно път животът сам разкрива пред наблюдателния поглед на младия дякон ново поле за дейност. Ив. Унджиев, ВЛ, 41. Нашата интелигенция трябвало постепенно да нахълта в управлението на страната — особено имало поле за работа за свободните професии — лекари, агрономи, ветеринари, от каквито страната била почти лишена. Д. Спространов, С, 82. На полето на сатирата талантът на Ст. Михайловски намира поприще, което напълно отговаря на неговия писателски натюрел. Б. Ангелов, ЛС, 223. Каравелов, като се оттеглил вече от политическото поле, трябвало да предаде цялата кореспонденция, печата, тефтерите и сумите, останали в него от централния комитет, и други още принадлежности. З. Стоянов, ХБ, 182. // Простор, възможност за някакво действие, за извършване на нещо. Главният готвач Алито беше заел позиция на друг прозорец, който му отваряше ново поле за наблюдение на клиентелата. Т. Монов, СЧ, 33. Едни от въстаниците заеха горните катове на по-здравите къщи. Оттам стреляха и поваляха всяка появила се чалма. Други пробиха стените към запад, за да си открият поле за стрелба към горната черква. Г. Караиванов, П, 52. Липсата на Кремена ми беше необходима. И пращам Кремена в манастир, за да ми освободи полето. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 63.

5. Бяла, неизписана част по края на печатна или ръкописна страница. Без да вади папиросата от уста, той [мъжът] ту кашляше, ту сръчно изваждаше поправките в полетата и пишеше със ситен почерк. Ст. Дичев, ЗС II, 603. Вместо да решава задачите, драска в полето на тетрадката си някакви фигурки и се подхилва. Л. Александрова, ИЕЩ, 301.

6. Основен цвят на повърхност, върху който с други цветове е изобразено нещо; фон. На портите на тия гробища .. е написано, с големи бели букви на черно поле, първата епитафия. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 257. Дрехата му [на склона] прилича на пъстра и яркоцветна мантия, или на сопотски китеник, изтъкан на зелено поле с кафяви, черни,.., тъмно-морави шарки. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 18. Ако дълго време гледаме на някой предмет, който има какъв да е шар и ся намира на черно поле и после изведнъж обърнем очите си към бяла стена, то ще видим на нея изображение със същата форма, която има и предметът. И. Гюзелев, РФ, 315-316.

7. Спец. Находище с полезни изкопаеми. Един работник ни обяснява, че неговите другари от рафинериите, както и тези от нефтените полета, живеят в близкия малък град. Л. Мелнишки, ПП, 104. После узнах, че това момиче било дъщеря на един богат притежател на петролни полета и парализирано още от детинство. Г. Белев, КВА, 94.

8. Физ. Специфична обективна реалност, едната (невеществената) от двете форми на съществуване на материята, чрез която се осъществява взаимодействие между телата на разстояние. Кондензаторът изплиташе високо над нас невидима броня от свръхмощно поле. Тази броня ни пазеше от гама-лъчите на гълъбовото слънце. К, 1963, кн. 8, 2. И ние не можем да кажем, че електронът е едновременно и материя и поле (електрическо, магнитно и гравитационно). Ц. Цанев, Ач, 5. Според съвременните схващания за строежа на материята, които са резултат от големите успехи във физиката през последните години, съществуват две основни форми на материята — вещество и поле. ВН, 1958, бр. 2275, 4. В електрическо поле неутрино не се отклонява — то няма електрически заряд и обикновено се движи със скорост, близка до скоростта на светлината. ВН, 1961, бр. 2985, 4. Светлината и радиовълните са проява на електромагнитното поле. ВН, 1958, бр. 2275, 4. Над четирите енергетични кули блеснаха синкави мълнии и мигом угаснаха. Елза ми беше казала, че около капсулата ще се образува гигантско силово поле, което човешката мисъл не може да си представи. П. Вежинов, СП, 162. Поле на гама-лъчите. Поле на рентгеновите лъчи.

9. Езикозн. Съвкупност от думи и значения, обединени чрез смислови връзки помежду им въз основа на обобщаващо понятие или на общи признаци на значенията им. Лексикосемантично поле. Тематично поле.

10. С мн. поля. Остар. Геогр. Равнина. Коритото на Тигър и Ефрат представлява широки и великолепни поля. С. Бобчев, ПОС (превод), 202. Два големи ряда планини ся простират по австрийската дръжава.. По големи поля са: Унгария, Галиция и Долня Австрия. Й. Груев, УЗ, 113-114. Изобщо в Испания полята не отговарят на хубостта на градищата. С. Бобчев, ПОС (превод), 132. // Остар. Спец. Повърхност. Мерки за полета. Единицата за полета (земледелска мярка) е арът (а) квадратен декаметър 100 квадратни метра. К. Кърджиев, А, 147.

◊ Бойно поле. Воен.; Бранно поле. Старин. Място на военни действия; полесражение. В тия религиозни обряди, които се из‑

вършват на бойното поле, има нещо чисто войнишко и трогателно интимно. Й. Йовков, Разк. I, 29. И вихрена буря от диви звукове, рев и остра глъчка оглуши ширното бранно поле. Н. Райнов, ВДБ, 63. Бяло (празно) поле. Печат. 1. Всяко от четирите празни пространства с определена ширина, които ограждат печатен текст. Слънчев лъч,.., падаше върху разтворената страница на една голяма книга с широки бели полета и ситни букви, ту червени и златни, ту черни. Ст. Загорчинов, ДП, 215. Постол,.., четеше книги, оръфани като хоругви. По широките старовремски бели полета той бе написал сърдити забележки, обикновено кратки. Н. Инджов, ПП, 49. Момиченцето пое от баща си моливчето, което той извади от записната си книжка, коленичи на канапето, па зе вестник "Мълва" и зафана внимателно да драще по празните му полета. Т. Влайков, Съч. III, 180. 2. Празно място в печатен текст, получено от технически пропуск или по цензурни съображения. Цензорите внимателно се взираха в тия статии и често оставаха бели полета в колоните. В. Геновска, ПЮФ, 40. Зрително поле. 1. Физиол. Пространството, което човек или животно може да обхване с поглед. — Не стой толкова вляво, че излизаш от зрителното ми поле и не мога да наблюдавам движенията ти. 2. Спец. Пространство за наблюдение, което може да се обхване с даден оптически уред. Продължи на моя микроскоп.. Аз още не съм довършил. Отчитай всеки пет минути какво става на зрителното поле! Ст. Волев, МС, 7. Брадлей определил ъгловите размери на големите оси на елипсите, които се очертали в зрителното поле на телескопа и установил, че те за всички звезди са еднакви и са равни на 40",9. Вл. Харалампиев, ПСС, 13. Котловинно поле. Геол. Равнина, която е заобиколена отвсякъде с планински възвишения. Лъвове с артистично минало могат да се срещнат и в котловинните полета, и по високите места, а така също и край някои минерални извори с балнеоложка слава. Й. Попов, БНО, 113. Минно поле. Воен. Равнинен земен участък, в който са замаскирани заредени мини. Табелки с надпис посочваха неизчистени минни полета. Д. Димов, Т, 697-698. Мъртво поле. Воен. Пространството, което се заключава между стрелящото оръдие и мястото на попадението на изстрелвания снаряд. Кондарев мислено чертаеше пътя, по който трябваше да се пренесат двете картечници и да се придвижат бойците. "Ако тая ивица наистина се окаже мъртво поле" — разсъждаваше той. Ем. Станев, ИК III и IV, 456-457. Към него [бункера] запълзели щурмоваци с бомби в поясите. Един от тях успял да припълзи откъм тила — мъртвото поле. П. Вежинов, НС, 72. Наборно поле. Печат. Място с определени размери върху страница на печатно произведение, в което се помества (набира) текст. Наказателно поле. Спорт. Ограничено пространство от спортен терен, в което при нарушение от страна на отбора домакин в тази половина, противникът изпълнява наказателен удар. Случи се това: когато топката бе в наказателното поле пред вратата на сините, един от отбраната на сините направи някакъв фаул и съдията отсъди дузпа. Д. Калфов, Избр. разк., 128. Опитно поле. Сел.-стоп. Участък обработваема земя, в който се засаждат селскостопански култури, за да се изпробват техните качества и възможност за култивиране и отглеждане. Най-сетне учениците извадиха от парниците торовите саксийки с доматения разсад и ги понесоха към опитното поле. П. Бобев, ГЕ, 89. Ще се опитам да отгледам барем една тиква.. От тоя ден Марийка заедно с другите пионери след учебните занятия отиваше в опитното поле. Кр. Григоров, ОНУ, 171. Магазинерите например винаги се изкушаваха да изнасят зеленчуци и плодове от опитното поле към школата и да ги продават на трудоваците от съседния строеж. Й. Попов, БНО, 131. Руднично поле. Геол. Техн. Част, определен участък от находище на полезни изкопаеми, която се разработва в рудник. Започнахме в две руднични полета да работим по многозабойната система. РД, 1950, бр. 168, 3. Фирново поле. Геол. Високопланинско място, където се образува ледник. Именно този площад от [сняг] няколко десятки кв. километра и стояща над 1700 м,.., е могла да подхранва необходимите фирнови полета, които пък от своя страна да дават живот на ледници с внушителна ерозивна и двигателна сила. П. Делирадев, В, 34.

? Ат имам, поле няма. Диал. Нямам възможност да използвам това, което имам. Бойно поле. 1. Книж. Място за драматична, борбена изява в някаква област. — Оня, докторът,.. и той заминава из селата по агитация. .. — Значи, .. ще се срещнем на бойното поле. Й. Йовков, ПГ, 247. Хаджи Смион видя, че губи полека-лека бойното поле пред необоримите доказателства на философа. Ив. Вазов, Съч. VIII, 23. Пред борческите народни организации се открива широко бойно поле. Раб., 1931, бр. 1, 2. 2. Разг. Помещение, в което е много разхвърляно. Бяло поле. Книж. 1. Неизследвана, непозната област от знанието или от живота. Задачата на всеки учен-пътешественик е да попълва картата до най-малки подробности,.. В този континент и досега остават още много "бели полета"! Гр. Угаров, ПСЗ, 235. 2. Спомен или нещо научено, което е забравено и паметта не може да възстанови. Гоня тръните из полето. Разг. Върша нещо безсмислено. Момъкът можеше да си намери добра служба, да се нареди прилично — защото и той бе хукнал да го‑

ни тръните из полето, както в себе си Гърмелов оприличаваше комунистическите идеи! Г. Караславов, ОХ IV, 256. Елисейски поля (полета). Книж.;Елисейско поле. Книж. Рядко. Според античната митология — мястото, където в задгробния свят обитават душите на праведните; елизиум. Адът ся делеше на две части: на Елисейско поле и на тартар. Елисейското поле бяше прекрасна градина,..; в нея обитаваха праведните души. Е. Васкидович, ПП (превод), 63. Зрително поле. Книж. Обект или област, предмет на вниманието на някого или на описание, разглеждане в нещо. Не изтървах ни дума за архитекта. Издалеч заобикалях спомените си за него. Колко бяха те? Две-три бегли впечатления от вървежа му, когато аз още не бях влязла в зрителното му поле. Бл. Димитрова, ПСК, 107. На пръв поглед би могло да се стори, че писателят е допуснал съществена грешка, като е ограничил зрителното поле на своя роман предимно с разкриването на живота в малкото село Мечи дол. С, 1951, кн. 2, 172. Карам преко по̀ле и до̀ле. Диал. Вървя, без да държа сметка за пътя, без да гледам откъде минавам. Марсово поле. Книж. 1. В древния Рим — широка низина извън града на левия бряг на р. Тибър, където ставали военни паради и учения. 2. Прен. Място на военни действия, на полесражение. А че зер това може да тя печали, любезна Геновево, дето аз отваждам на полето Марсово и вървя по стъпките на нашите владетели: да освободя от неприятелите милото ни отечество. ИГ (превод), 6. 3. Прен. Място за драматична, борбена изява в някаква област. Още малко и стълповете на политическия преглед щат да представляват само Марсово поле. НБ, 1876, бр. 21, 188. От едно поле лайна, сме. Диал. Вулг. Съвсем еднакви, едни и същи (сме) по недостатъците си. Поле на честта. Книж. Фронтова линия, място, където се развиват военни действия. На родителите.. предадоха официално съобщение, че на 1 октомври, на полето на честта, е загинал геройски техният син. Г. Караславов, ОХ I, 382. Приятели в училище бяхме.. Па и на фронта, в "полето на честта". Хр. Смирненски, Съч. III, 169. Франк,.., умря в полето на честта. Й. Йовков, Разк. III, 112. Хващам / хвана (улавям / уловя, вземам / взема) полето; вземам си / взема си очите из полето. Диал. Отивам незнайно къде; запилявам се. Грабна [Танчо] коматче хляб и пак хвана полето. Ст. Даскалов, БП, 122. Стоян избяга от селото, взе си очите из полето. К. Петканов, СВ, 163. Широко ти поле; поле ти широко. Диал. Пренебр. Прави каквото искаш, имаш свобода за действие. След изпълването на тия формалности, той трябва да чака нужното време, докато съдбата мине всичките инстанции и само когато се сдобиеше с присъда, влязла в законна сила, но само тогава — поле му широко: можеше да пише колкото ще за кражбата, без да мине за клеветник. Ив. Вазов, Съч. IХ, 99.