ПОЛЕВИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЕВЍ, ‑а̀, ‑о̀, мн. ‑ѝ, прил. 1. Воен. Който се отнася до военновременната дейност на войската. Тя [Марина] е видяла ужасните страдания на нашите войници,.., високия им дух, устрема им към победа и това, което е извършвала като самарянка в полевите болници и лазарети, високо е повдигнало нейното самочувствие и достойнство. Ем. Станев, ТЦ, 133. Щом стигнете в Русе, назначете полеви военен съд от трима офицери, за да осъдят всички метежници и разстрелят в 24 часа. В. Геновска, СГ, 529. За обикновените войници бяха опънати десет полеви шатри, всяка от които събираше по тридесет души. А. Гуляшки, ЗВ, 303. Спря се пред строго подредените рафтове, където можеше да се намери всичко от пълен конски такъм до трофейни полеви казанчета за храна. К. Грозев, СС, 58.

2. Физ. Който се отнася до поле (в 8 знач.). В някои специални случаи е възможно веществената форма на материята изцяло да се превърне в полева форма на материята или обратно. Д. Факиров, ТА, 164.

3. Рядко. Който се отнася до поле (в 1-2 знач.), до работа на полето; полски. Намерените около 80 латински надписи, няколко стотици битови предмети и накити,.. и др. бяха открити случайно, при полева работа, защото културният пласт започва на 20-30 см от повърхността. ВН, 1960, бр. 2901, 4. Нощ настъпяше; земледелци и лозари, проведше цял ден в тяжки полеви работи, возвръщаха ся дома уморени. С. Радулов, ГМП (превод), 231.

4. Остар. Земеделски, аграрен. Ползованието от нея [обществената земя] патрициите изключително присвоили за себе си. Заради туй плебеите наченали да искат аграрни или полеви закони, според които да им са представи участие в обществените полета. Н. Михайловски, РВИ (превод), 205.

— От рус. полевой.