ПОЛЕГАТОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЕГА̀ТОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Остар. 1. Наклоненост. Лъчите, що бият право (отвесно), греят много повече, отколкото полегатите лъчи.. Полегатостта на лъчите ся познава по сянката, що става от осветено тяло на пладне; колкото е по-дълга сянката, толкова лъчите са по-полегати. Д. Манчев, ЗПУ, 14.

2. Наклон, склон. А отсреща по полегатостта на баирчетата една игличина се жлътнала, за хубост тъй е ! Т. Влайков, РП I, 5.