ПОЛЕГЛИТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛЕГЛЍТ
ПОЛЕГЛЍТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. За трева, жито и под. — превит, наведен, полегнал, полегат. "Дай ми, Боже, лето ладовито, / дай ми, Боже, жито полеглито- / да са ния с Марко наджеваме, / да ни гледа Марковата макя!" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 395.