ПОЛЕЗ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀ЛЕЗ м. 1. Само ед. Диал. Първо за деня посещение на външен човек някъде, за което се вярва, че носи добро или несполука (обикн. при започване на някаква дейност); полаз, полаза, полазица, полазване2, полязване, полязник. Който ся нагръби на някоя работа, не требува да ся надее на полез, на сгода и на слука, а да ся обляга само на себе си. Й. Груев, СП (превод), 192. Като шият [шивачите] ортуват: / "Де да доде Тодорка / полез да ни полезе / да н' се късат конците". Нар. пес., СбВСт, 355.
2.Само ед. Етногр. Първото посещение за деня на християнския празник Игнажден, за което се вярва, че в зависимост от това дали дошлият човек е добър и късметлия или не е такъв, посещението носи добро или несполука за цялата предстояща година. Така са благославяли някога коледарите по Коледа и лазарките през пролетта, а на деня на полеза (Игнажден) малки и големи, дори и най-малките деца, посещавали съседи и роднини. ЖД, 1968, кн. 3, 1.
3. Остар. и диал. Епидемия, заразна болест; полазица. Най-лоши болести са треските,.. и сипаниците; заради това не отлагай от да пресадиш .. детето от голямата сипаница, така и у всяка редня (полез,..) по децата от да питаш вещ лекар за: какво трябва да правиш с детето си. Лет., 1869, 103.