ПОЛЕКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛЀКА нареч. 1. Бавно, спокойно, без бързане и напрежение. Матрапанчев си изпи полека чашата и не отговори. Ив. Вазов, Съч. Х, 88. Овчарът, който остана, вдигна се полека и с тихи стъпки отиде пред яслите, гдето лежеше младенецът, за да му се поклони. Елин Пелин, Съч. IV, 250. Войниците се натрупаха около другия бакър,.., гребяха и жадно пиеха.. — Полека, момчета, полека! — викаше тя. — Аз още ще ви донеса. Й. Йовков, Разк. V, 140. Като слага ръцете си,.., върху коленете, той почва да разказва полека с равен глас. Всяка дума наместя, дето трябва. А. Каралийчев, С, 95. Детето малко по малко да ся приучи на корави ястия. Всякий бръз преход,.., противи ся на естеството; затова требува да ся престъпя само полека, стъпка по стъпка. Й. Груев, КН 7 (превод), 112. ● Полека, полека. Удвоено. За усилване. Поведе кобилката за юляра и полека, полека излезе из хана. Й. Йовков, ВАХ, 192. // Постепенно. Владиката се извръщаше така, та гостът да остане с лице към светлината. Полека, из мрака изплува срещу му хубаво изрязано, смугло лице, после и целият непознат. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 328. Групата ни се увеличи. Стана дружина. Най-напред вървеше чичото,.., след него племенницата с букета,.. и последен аз с двете дамаджани. Настроението полека порасна. Появиха се закачки, па дори и песни. Д. Дублев, ПП, 46. Но подир три години, като намери по-добре сметката на своите интереси, чувствувайки, че турчинът ще загуби и че гъркът има надежди за сполука,.., Англия полека стана по-малко враждебна, сетне благосклонна, после съвсем предадена на гръцките искания. Пряп., 1903, бр. 18, 2. ● Полека, полека. Удвоено. За усилване. Полека, полека страстите поутихнаха и гювечът се попривърши. Елин Пелин, Съч. IV, 127.
2. Внимателно, предпазливо. Разлепям полека червения восък на плика и турям вътре други вестници. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 59. Майката буташе полека детето си да го разбуди. Елин Пелин, Съч. III, 127. — Къде сте ранен? ‑.. — Не зная, докторе. Струва ми се, много кръв изгубих.. — Снемете го полека, — обърна се той [докторът] към санитарите. Й. Йовков, Разк. III, 28. Но стражарът вече бе успял да се настани в каруцата и громко заповяда: — Ди! .. Карай полека за да не паднем. Хр. Смирненски, Съч. III, 208. Насекомото разтвори полека крилцата си. Елин Пелин, Съч. II, 48. — Тя, питката .. като излязла от огъня, озърнала се, смъкнала от гърба си въглените и полека се промъкнала през открехнатата врата. А. Каралийчев, ПС I, 7. И в няколко деня, тайно и полека, / народът порасте на няколко века. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 87.
3. Тихо, със слаб глас, звук; не така шумно, високо. — Странджата спи. — Да приказваме полека. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 68. По едно време токо се бутнаха полека къщните врата и влезе кака Стана бабина Ниновичина. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 236. — По-полека, по-полека, тихо — забележи изповедникът. — Защо? Няма що да крия. Елин Пелин, Съч. IV, 39. — Полека, старче! — млъкни! В. Друмев, И, 21. — Енке ле, либе, Енке ле! .. / Полека думай добро утро, / добро утро и добър вечер, / дано та мама ареса. Нар. пес., СбГЯ, 95. Илийко се изсмя.. — Полека, Илийко! — сгълча го жена му. — Среднощ е, ще чуят съседите! Г. Караславов, Избр. съч. I, 338.
4. В слаба степен; леко, плавно. После тури птицата на левия си лакът и бутна коня си полека напред. Й. Йовков, СЛ, 35. Лека дремка склопи очите ѝ. Тя падна полека на леглото и заспа. Елин Пелин, Съч. III, 106. Йовка седеше на судурмата с глава подпряна на преградката, гледаше как ситно и полека вали. Елин Пелин, Съч. III, 56-57. Друмът извиваше край речката и полека се катереше нагоре. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 134. То чуваше как бие тъй полека, / съвсем полека твоето сърце / и ти говореше, угрижено снишило глас. Ив. Пейчев, Избр. ст, 75.
5. Разг. В реплика — за изразяване на предупреждение, молба или заповед — внимателно. — Ей, ей, полека, бе! Полека, смачкахме лехата, бе! Тези цветя затова ли съм ги садил тука, да ги тъпчете? Ем. Робов, Ст, 1966, бр. 1039, 1. Решително, рязко, както не бе постъпвала навярно от седма‑
та година на сина си, Фатма издърпа чибука из ръката му и дори замахна смешно с него, сякаш се канеше да удари своето непослушно дете. — Полека. Ще изтърсиш жар отгоре ми! В. Мутафчиева, ЛСВ II, 439.
◊ Лека-полека; полека-лека. Разг. Постепенно, бавно и продължително; малко по малко. Върнахме се на кея и започнахме да хвърляме по кутията, като се стараехме да не я улучим, а да попадаме зад нея. От образувалите се малки вълнички кутията лека-полека започна да се приближава към нас. П. Незнакомов, МА, 100. Тя [княгинята] остана тъй, загледана в нощта и заслушана в дъжда, .. Лека-полека облада я тихо успокоение. Ст. Загорчинов, ЛСС, 162. Полека-лека захванаха да идват учениците и се напълниха и двете малки училищни стаи. Ал. Спасов, С, 8. Портата се разтресе, затропаха някакви железа и двете двери полека-лека се отделиха и хлътнаха назад. Ст. Загорчинов, ДП, 244. Ти помниш ли, как в нас полека-лека / изстиваха последните надежди / и вярата / в доброто / и в човека. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 32.