ПОЛЕМИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЀМИКА ж. Публичен спор в печата или пред аудитория по някакъв обществено важен, политически или литературен въпрос. Във "Везни", "Борба", "Наши дни",.., както и в "Златорог", се събираха нови хора, разгаряха се яростни полемики от идеологичен и чисто естетичен характер. К. Константинов, ППГ, 358. Все в полемика с враговете на законопроекта Ве‑

личков обяснява значението на художественото образование — особено като основа на професионалното образование. Г. Константинов, ПР, 168. Много гореща полемика повдигна на времето си въпроса за слушането висши курсове от девици. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 161. В него ("Отвореното писмо") тя [майката] отправила упрек към лекарите, лекували Иванка, за недостатъчно положените от тях грижи. Това довело до остра полемика сред членовете на лекарския съюз. Н. Ферманджиев, РХ, 219. Да води човек полемика с други честен и правдолюбив човек, .., е приятно и полезно, както за полемистите, така и за тие, които слушат или четат препирните им. НБ, 1877, бр. 65, 256.

— От гр. πολεμικός 'войнствен' през фр. polemique.