ПОЛЕМИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЕМЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който съдържа полемика, в който има полемика, спор. Пишеше със страст полемичното си съчинение "За буквите", струваше му се, че стреля от упор срещу триезичниците. А. Гуляшки ЗВ, 84. Богати извадки от полемичните дневници на Константин показват блестящия дар на първоучителя, с който той събира всички препятствия пред далновидната си мисъл. Н. Драгова, КО, 56. Това бе през годините, когато социалистите се бяха разделили на "тесни" и "широки", когато вестниците и списанията на техните враждуващи лагери се пълнеха с полемични статии. М. Кремен, РЯ, 530.

2. Който се отнася до полемика. Актуалният по това време български въпрос е наложил полемичната форма, в която той [Леонтиев] изложил своята философия на историята. Т. Жечев, БВ, 154. — Ние никога няма да изтребваме — рече Васил, като почувствува наприязън, че характерната му полемична страст приема словесен двубой с поручика. Д. Вълев, З, 177. — Списанието се създаде в 1902 г. Аз имах грижата да уреждам неговата политическа страна, да водя полемичния отдел. СбЦГМГ, 411. Полемичният въпрос за родната книга .. би получил едно по-друго осветление, ако на действителността се погледне през статистичните цифри, които ни дават двете големи библиотеки у нас — Софийската и Пловдивската. Р, 1927, бр. 260, 3.