ПОЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЀН м. Бот. Цветен тичинков прашец. През пролетта и началото на лятото без затруднения се събира богат материал от полен на различни растения — иглолистни и широколистни. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 124. Образуваните торфища имат мощност до няколко метра и са безучастен регистратор на промените, които са ставали и стават в растителността на Витоша чрез запазване в недрата си полена от различните дървесни и храстови видове, расли някога по склоновете на планината. М. Тошков и др., НР II, 36.

— Фр. pollen.