ПОЛЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЀНЦЕ, мн. ‑а, ср. Умал. от поле. Пътниците и керванът след тях пълзяха най-често по ребрата на високи, стълпени тук планини,.. Слизаха в долищата, в които се спотайваха селата, по малки долини и неравни поленца с усърдно разорани, насечени от криви межди нивици. Д. Талев, ГЧ, 340. — Защо си оставила такова поленце? Къде ще пиша забележките си по съчинението ти?