ПОЛЕПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛЀПВАМ1, ‑аш, несв.; полѐпна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. полѐпнат, св., непрех. 1. Обикн. с предл. по. За дребни неща (прах, пепел, частици и др.) — при допир плътно се прикрепвам към нещо, някаква повърхност; лепвам се, полепвам се. Филип погледна панталона си. Той беше измърсен, по крачолите бяха полепнали тресчици, забелязваха се следи от вар. П. Стъпов, ГОВ, 18. Кални бяха ботушите и коленете му. Къде беше падал, той не помнеше, .. Извади ножа си и почна да стърже полепналата кал. Кл. Цачев, ГЗ, 115. По селата почва вършитбата. Затичаха коне и говеда,.. Селата побеляха — бял прах и плява полепнаха по дърветата. А. Дончев, СВС, 565. Борьо сяда на голата земя. Сядам и аз .. — по дланите ни полепват песъчинки и стръкове трева. Ст. Сивриев, ЗСБ, 228. Косите ѝ бяха полепнали по лицето, но тя не ги оправи — бавно тръгна към брега, като залиташе от блъскането на вълните. Ем. Манов, БГ, 185. Воден прах се носеше из въздуха и полепваше по дрехите. К. Петканов, МЗК, 21. // За длан — залепвам към силно изстудена повърхност. — Разправѝ им колко пъти кожата на дланите ти е полепвала по смразеното желязо. А. Гуляшки, СВ, 125. // За някои животни — закрепвам се плътно към нещо като по този начин живея. От тиковото дърво строят кораби, защото морските животни (миди и др.), които обикновено полепват по дъното на корабите, мъчно го разяждат. М. Марчевски, ОТ, 139.
2. Покривам се плътно, изцяло или на много места по повърхността си с нещо (прах, пепел, частици), което е обикн. мокро или лепкаво. Влезе и горският. Цървулите му бяха полепнали с прах, а на челото му — избила кална пот. Както изглеждаше, той беше бързал. Х. Русев, ПС, 154.
3. Прен. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Натрупваме се мнозина или всички на едно място, като се прилепваме, притискаме силно към някого или нещо, обикн. като го обгръщаме, хващаме с ръце; полепвам се. Из широката стая тичаха деца,.. Щом забелязаха жените, повечето се спуснаха към тях; заобиколиха сестрата, някои полепнаха около баба Марга и Гунка. Г. Райчев, ЗК, 233. — Деца, баща ви си заминава, елате да му целунете ръка! .. Децата изтичаха и полепнаха по бедрата му. К. Петканов, МЗК, 151.
ПОЛЀПВАМ2, ‑аш, несв.; полепя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Обикн. с предл. по. Прикрепвам чрез лепене, залепвам нещо на много места или навсякъде, изцяло по, към някаква повърхност. Виелицата загрибваше снега,.. Запращаше снега в очите ни, полепваше го по веждите, не ни даваше да дишаме. Сл. Македонски, ЕЗС, 174. — Ветре, донеси ми прашец от блока! Мъничко! Колкото за две кочанчета. И вятърът я послуша. Довея прашеца, полепи го по розовата свила на кочаните. П. Бобев, ГЕ, 103. ● Обр. Беше тихо, слънцето, вече на залез, не се виждаше, но беше полепило златен варак по небето, покривите и листата. К. Константинов, ППГ, 89-90.
2. Разг. Лепя за кратко време, малко или от време на време. — А бе, работя надомно като ми дадат — я оцветявам картички, я полепвам някои и други пликове. полепвам се, полепя се страд.
ПОЛЀПВАМ СЕ несв.; полепя̀ се св., непрех. 1. Обикн. с предл. по. Обикн. за много и дребни неща — лепя се, залепвам се на много места или навсякъде, изцяло по, към повърхността на нещо; полепвам1. Бръмна цял рояк пчели. Полепиха се по бръснатия му врат, по ръцете. Д. Марчевски, ДВ, 150.
— Готов съм, Орце. — Момъкът потърка ръце, за да изтърси трошичките и зрънцата сирене, които бяха се полепили по пръстите му и последва другаря си. Д. Спространов, С, 24. После отвори вратичката на капана и Тото се измъкна, като се отупваше от полепилия се по него прах. Ив. Остриков, ОП, 45. Силен вятър брули край прозореца. Вятър и искри. Искри, които в стъклото се полепват като сажди. Кр. Белев, РСК, 9. Снегът се полепваше върху перваза и прозорчето и образуваше цяла преспичка. △ Като излезнеше от морето стоеше права срещу слънцето докато изсъхне, защото ако седнеше мокра на пясъка хиляди песъчинки се полепваха по тялото ѝ и я дразнеха.
2. Прен. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Натрупваме се мнозина в голямо количество или всички на едно място като се притискаме силно към нещо или някого; полепвам1. Влакът наближаваше гарата. Учениците екскурзианти се полепиха по прозорците и раздраха въздуха с радостни възгласи. А. Михайлов, ДШ, 79. Гнезда, безброй лястовичи гнезда са се полепили о стряхата на шеметната кула на Химкомбината. Н. Стефанова, РП, 155.