ПОЛЕЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЀЧКА нареч. Простонар. Полекичка; полека. — Ти карай полечка към реката, аз ще те настигна! — каза ми той. Ем. Робов, СбСт, 171. В шейната се качи видинската стража, коларят свали чуловете от добитъка, подвикна му и бавно се заспускаха към леда. — По-полечка — предупреди единият от Видин. — Дене често се поразмръзне и вечер става като джам. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 176. Той яздеше полечка, за да може да ся наслаждава повече на природата. БК (превод), 3. Пристъпват полечка, полечка, / тревожните диви кози. Хр. Смирненски, Съч. III, 154.