ПОЛЗИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ЛЗИЦА ж. Умал. от полза; съвсем малкa, незначителна, някаква полза. Аз поне, кое чиновник, кое агитацийки, кое туй-онуй, все, знайш, горе-долу ползица за народа. Ал. Константинов, Съч. I, 203. За да принеса колко-годе ползица на отечеството си наех ся да съставя ная книга. Ф. Велев, КР (превод), IV. Ако ракията са употреблява умерено, но тя принася някоя (разбира са отвлечена) ползица, а ако са употреблява без мяра, то тя са преобразява

на отрова. Знан., 1875, бр. 15, 232. Ний без всяко стеснение го казваме, че то [изпращането на меморандума] е една голяма политическа погрешка, от която нито България, нито княза, няма извлекат ползица, колкото един иглен върх. С, 1894, бр. 1487, 1.