ПОЛИБНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛЍБНИК
ПОЛЍБНИК, мн. няма, м. Диал. Лек, тих вятър, ветрец; зефир. Не се ли таи полибника над главите ни, в листата на липата, за да подслуша думите що ти и аз казвахме? Р. Стоянов, М, 67-70.