ПОЛИГАМИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛИГА̀МИЯ, мн. няма, ж. 1. Книж. Многобрачие. Когато момчето порасвало, изгонвало първата си жена или пък си взимало още една, по-млада. Полигамията била доста разпространена, но обикновено всред по-заможните слоеве. Ал. Гетман, ВС, 109. Когато се появиле владетели и управители и когато полигамията добила свое значение, войнствените народи захванале да нападат на своите съседи, да отнимат жените им и дъщерите им и да украшават своите къщя. Знан., 1875, бр. 20-21, 311.

2. Зоол. При животните — начин на живот, при който два индивида от различен пол не образуват брачна двойка и не отглеждат заедно поколение; многобрачие. Противоп. моногамия.

3. Бот. Наличие на еднополови и двуполови цветове върху едно растение. Полигамията при растенията е сравнително рядка. Среща се например при пъпеша и слънчогледа.

— От гр. πολύς 'много' + γάμος 'брак'.