ПОЛИГОН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛИГО̀Н м. 1. Спец. Обширна площадка, обикн. на открито, специално приготвена за военно или спортно обучение, за изпробване на оръжия, бойна или транспортна техника. Западногерманските учени и военни експерти отдавна участвуват в опитите с ново оръжие на френския ракетен полигон. РД, 1958, бр. 10, 4. Да си направим кабинет по автомобилизъм. Дори предложи, ако се съгласим, да излезем веднъж на полигона и с неговия "Москвич" да покормуваме. Цв. Чалъков, ЗИК, 16. Подготвени са полигоните по ски-ориентиране, трасетата за състезанието "Открита писта". Е, 1981, бр. 4, 1. Изпитателни полигони притежават не само автомобилостроителните фирми. Полигони строят и предприятията, произвеждащи гуми, масла и спирачки. НТМ, 1968, кн. 5, 26. Полигонът за борба с градушките в Гелеметово, окръг Пазарджишки известява на всички жители на окръга, че при въздействие срещу градоносните облаци се изстрелват противоградови ракети. СЗ, 1982, бр. 62, 2. "Западът трябва да разполага с Антарктида ‑.. — като с идеален полигон за изпробване на ядреното, биологичното и химическото оръжие". Е. Николов, А, 7. // Разш. Плацдарм. Пентагонът е превърнал Гватемала в изходен полигон за нахлуване в кубинска земя. ВН, 1960, бр. 2854, 3. Грубо потъпкаха неутралитета на Лаос и се опитаха да превърнат тази страна в полигон за война срещу Китай. ВН, 1961, бр. 3019, 3.

2. Строит. Такава площадка, предназначена за изработване на отделни елементи при сглобяемото строителство. При него [индустриалното строителство] в специални заводи или на полигони се изготвят отделните детайли, които след това само се монтират на строителната площадка. ВН, 1959, бр. 2477, 4. Строежът усилено продължава.. На временно построените полигони върху специални матрици се наливат железобетонните покривни елементи. ВН, 1959, бр. 2598, 2. Пистата да бъде разпределена така, че в нея да има място за производствения полигон, място за складиране на готовата продукция и за транспорт. РД, 1959, бр. 257, 2.

3. Геом. Многоъгълник.

4. Геодез. Отворена или затворена начупена линия, чрез измерването на страните на която и на заключените помежду им ъгли се определя положението (координатите) на точки от местността.

— От фр. poligone през рус. полигон.