ПОЛИЕТИЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛИЕТИЛЀН м. 1. Хим. Синтетичен полимер, който представлява бял или безцветно прозрачен твърд продукт с високи електроизолационни качества, широко използван в електротехниката, за производство на тръби, бутилки, платна и др. Полиетиленът е термопластична смола с много добри електроизолационни свойства със съвсем слаба хигроскопичност, устойчив е на студ и топлина. Ел. XI кл, 1965, 35. През време на Втората световна война в напредналите в индустриално отношение страни започна производството на една от рядко ценните и с голямо бъдеще пластмаса — полиетилен. В. Кабаиванов и др., ТП, 6-7. Завод за производство на полиетилен.

2. Тънка въздухонепроницаема материя от този полимер във вид на платно, което се използва в селското стопанство обикн. за покриване на разсад, в парниците за отглеждане на ранни зеленчуци, за покриване на силаж за предпазване от дъжд и др. Най-добре е приготвеният надземен силаж да се покрие с полиетилен или друга въздухонепроницаема материя. Т. Дарджонов, МПЖ, 48. Пълномощникът Геро .. гледаше как инспекторът по варенето на ракиите седи на бюрото му и мъчи хляба и салама, дето в

полиетилен си ги беше донесъл от града. Д. Бегунов, ГВВ, 58. Тя взе кошницата си, наметна дъждобрана, който бе си ушила сама от полиетилен, и тръгна към градината. Г. Мишев, ЕП, 275. Отглеждане на ранни домати под полиетилен.