ПОЛИЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЍЗВАМ¹, ‑аш, несв.; полѝжа, ‑еш, мин. св. полѝзах, св., прех. 1. Лижа малко, кратко време. Пламъците, като полизали дънерите, оставили завинаги смъртта в тях. Ив. Вазов, Съч. XV, 90.

2. Само несв. Лижа малко, от време на време, понякога. Мъка късаше сърцето на Мито, като гледаше как добичето не ще да яде нищо, а полизва само сухата земя. Ст. Даскалов, БМ, 269. Вече второто шише бе допито. А Мито Пецов не даваше и първите признаци, че ракията го хваща: нито полизваше палеца си, нито затискаше с него дупчицата на цигарето, след като смукнеше дим. Т. Харманджиев, КЕД, 55. полизвам се, полижа се страд. и възвр.

ПОЛИЗВА̀М², ‑аш, несв.; полѝзна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. полѝзнат, св., прех. 1. Лизвам леко, малко. Жегата беше голяма, искаше му се да полизне сладолед.

2. Само несв. Лизвам от време на време, понякога. полизвам се, полизна се страд. и възвр.