ПОЛИЛЕЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛИЛЀЙ, ‑ѐят, ‑ѐя, мн. ‑еи, след числ. ‑ѐя, м. Висящ светилник с много свещи или електрически лампи, който се изработва от метал, дърво, кристал, стъкло и др. Черквата се изпълни с народ. Запалиха свещите на полилея и под него се изправиха булката и младоженецът. Й. Йовков, СЛ, 176. Електрическите крушки на полилея са похлупени със сини кристални абажурчета. А. Гуляшки, Л, 311. В просторния салон, осветен с големи месингови полилеи, свиреше оркестър. Ст. Дичев, ЗС II, 441. Два скъпо изработени полилея от кавказко сребро се спускаха от потона. Д. Спространов, С, 281. И искам щедро, волно да отдавам/ това, що в мен гори, трепти и пее,/ и в царски празненства да разлюлявам/ над скъпи гости звънки полилеи. Е. Багряна, ВС, 10. Помилвай, Боже, свети Никола,/ да ма изкараш накрай морето,/../ да си направя голям манастир,/ полилей ще му с маргарек обнижа. Нар. пес. СбНУ XII, 11. Кристален полилей. ^● Обр. Вечер светят звездни полилеи/ и гаси ги сутрин светъл ден. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 81.

— От гр. πολύς 'много' + Vλαιλον 'елей, маслинено масло'. — Други форми: (разг.) полюлѐй и (остар.) полиелѐй.