ПОЛИМЕРИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛИМЀРИ мн., ед. (рядко) полимѐр м. Хим. Химически вещества, чиито молекули са образувани от няколко или от голям брой еднакви молекули без съществена промяна на тяхната структура. Полимерът е такова съединение, което е съставено от стотици или хиляди частици малки молекули (мономери), навързани една за друга. Хр. Одисеев, ТН, 57. Група учени .. са синтезирали нова серия полимери, които притежават гъвкавостта, еластичността и трайността на естествения каучук. ВН, 1963, бр. 3687, 4. Специалисти .. са изработили изкуствени кръвоносни съдове от синтетични (материали (полимери). К, 1963, кн. 7, 35. Найлонът, капронът, изкуствената коприна са полимери. Химия на полимерите.

— От гр. πολύς 'много' + μέρος 'част'.