ПОЛИНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛИНЯ̀ВАМ ‑аш, несв.; полинѐя, ‑ѐеш, мин. св. полиня̀л, прич. мин. св. деят. полиня̀л, ‑а, ‑о, мн. полинѐли, св., непрех. 1. Загубвам, изгубвам сили, жизненост, здравия си, свеж вид, обикн. от болест, мъка и др.; посървам, повяхвам. Първите белези за глисте са следующите: дъхът на децата воне на гнило ..: коремът им ся издува, боли ги, дрищат .. вонящо, чясто изеднаж полиняват. Лет., 1871, 131.

2. Разш. За растение — преставам да се развивам добре, нормално, губя свежестта си. Растението толкова по-буйно вирее, колкото повече храна намира, а наопъки, то полинява и най-сетне загинва, кога я не намери. Лет., 1874, 263. Кърмилото не бива да бъде от мярата повече, защото и от много храна растeнието са поболява и полинява. Й. Груев, Лет., 1872, 246.

3. Спец. За бозайници, птици и насекоми — сменям периодично козината, перушината или обвивката си.

4. Прен. Остар. Западам, замирам. Нашите читалища полиняха, повянаха, засъхнаха. Ч, 1875, бр. 1, 11. Хубавите крехки начатци от буйно цветналата българска книжнина в края на X век полиняха и загинаха у непрестайните кървави борби. Й. Груев, Лет., 1872, 223.