ПОЛИП —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀ЛЍП1 м. Зоол. Морско мешесто животно с пипала, често менящо формата си, представител на прикрепени форми морски безгръбначни животни, образуващи колонии. Отделните корали от колонията приличат на нежни бели, розови или жълти цветове. Всеки отделен коралов полип представлява отделно животно. Д. Славчев и др., БМ, 43. Рифът е дело на едно малко животно — кораловия полип. К, 1970, кн. 7, 25. Черупките на тези животни [зоофитите] наричат корали (т. мерджани), а животните — полипи или многокраки. Т. Шишков, ПХ (превод), 40. ● Обр. Към тая крепост бавно, но сигурно пълзят колоните на пехотата. Исполински полип, който протяга и сграбча с корави и хищни пипала. Й. Йовков, Разк. III, 147.
— От лат. polypus.
ПО̀ЛИП2 м. Мед. Доброкачествено образуваниe по слизестата обвивка на носа, глътката, матката, стомаха и др., което се появява обикн. при хронични възпалителни процеси. Когато лигавицата при хронично възпалениe е задебелена, говорим за хипертрофично възпаление на лигавицата. Когато такива разраствания изпъкват силно, наричаме ги полипи [polypus]. Б. Кърджиев, ОПА, 249. — Това време хич не е за гости, Доротея! — говори той на носа си, тъй като страда от полипи. А. Антонов-Тонич, КСШ, 31. Когато диригентът Велизарев повишаваше глас, Пепо срамежливо се криеше зад контрабаса и преставаше да диша през носа, защото имаше полипи, та се боеше да не вдига шум с дишането си. ВН, 1958, бр. 2042, 4.
— От лат. polypus.