ПОЛИРАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЍРАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от полирам като прил. Който е намазан с лак, излъскан е и има блясък; полирован. Миришеше на тютюнев дим,.. на кръгла полирана масичка се виждаха чашки и висока бутилка гръцки коняк. Д. Талев, ГЧ, 83. През тюленото перде се провираха синкавите лъчи на зимния ден и падаха на полираното черно бюро. М. Грубешлиева, ПИУ, 249. Людмила бе застанала до големия тъмно полиран бюфет и замислено чоплеше нещо с нокътя си. Ем. Манов, ДСР, 83. От Карелския провлак старите руски каменоделци са откъртили и издялали полирания гранитен монолит на Александровата колона. А. Каралийчев, С, 129 Полирани мебели. Полирано стъкло. ^● Обр. Пълзяха в мъртво пространство и се докопаха до камъните — ония сивкави балкански грамадища, полирани от ветровете и

дъжда. В. Андреев, ПР, 92. Небето, синьо, леко, полирано, блестеше .. над мене. П. Михайлов, ПЗ, 36.