ПОЛИРАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЍРАНЕ ср. Отгл. същ. от полирам и от полирам се; полировка. Природният диамант или елмаз не е много красив, но подложен на специална шлифовка и полиране, той придобива блестящ вид. К, 1963, кн. 3, 28. При полирането става окончателно изравняване и металът добива метален блясък. Св. Райчева, К, 57. При полирането се запазва естественият вид на дървесината.