ПОЛИРОВАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛИРОВА̀Ч м. Работник, майстор, който се занимава с полиране. Всяка колона в индийските храмове е самостоятелен предмет на изкуството на ваятеля, на художника, на архитекта, на полировача на диаманти, рубини и аметисти. А. Каменова, И, 22. Евлоги намери юнака на Теменужка — свит и срамежливичък момък, полировач във фабрика "Метал". А. Гуляшки, Л, 493. Холандците Еразъм Ротердамски и Барух Спиноза, живели през сто и петдесет години разстояние, първият най-крупен хуманист на Ренесанса и гражданин на света, вторият полировач на лещи и мъдрец пантеист. Б. Болгар, ПД, 127.