ПОЛИРОВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛИРО̀ВКА ж. 1. Полиране. Полировката може да се извършва ръчно или със специални машини.

2. Полирана повърхност; политура. Големият шкаф бе махнат и в дъното на салона кокетно лъщеше с полировката си орехов бюфет. Ем. Станев, ИК III и IV, 395. Пръстенът беше наистина изключително красив. — Погледнете каква полировка и каква форма. Д. Янакиев, Х, 53. На масата лежеше подареният маузер и блестеше със синкавата си полировка. Ем. Станев, ИК I и II, 226. Полировката на холната маса се повреди.

3. Разг. Специално вещество, с което се извършва полирането; политура. Полировката не е качествена и не се получи необходимият блясък, нито лъскавина.

— От рус. полировка.