ПОЛИТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛЍТАМ1, ‑аш, несв.; полетя̀, ‑ѝш, мин. св. полетя̀х, прич. мин. св. деят. полетя̀л, ‑а, ‑о, мн. полетѐли, св., непрех. 1. Започвам да летя, с летене се придвижвам в някаква посока; излитам, изхвръквам, полетявам, политвам. — Най-напред двете птици хващаха между нозете си по едно пиленце и политаха от скалата в морето. Кацваха във водата и пущаха малките да плуват. П. Славински, МСК, 88. Стател с .. поглед следеше накъде полита врабчето и отмаляваше, когато то отиваше към прозореца — от страх да не би то да изхвръкне. М. Кремен, СС, 10. Ангелите взимат .. душата на праведницата и политат. Т. Влайков, Пр. I, 179.
2. Разш. Понасям се бързо нанякъде, обикн. под въздействието на външна сила; полетявам, политвам. Прашката се завърта силно и се пуска свободният край. Камъкът полита много по-далече, отколкото ако се хвърли само с ръка. СбНУ XLIX, 750. Когато колелото се удари о камък, колоездачът полита напред. Физ. VII кл, 7. Огънят нестихнало пращеше.. Рой искри политаха на красиви извивки и се стапяха под зеления свод на елите. Ив. Хаджимарчев, ОК, 404. Той с мъка и бавно, почти пълзешката, се катереше из камънаците, които често се подхлъзваха изпод краката му и шумно политаха към реката. П. Михайлов, МП, 109. Задуха силен вятър и наоколо полетяха жълти листа. // Падам, полетявам, политвам. Мнозина докосваха с цървулите си храстите, а имаше и такива, които закачаха навущата си в някоя драка и политаха на земята. Ст. Дичев, ЗС I, 216. По негово предложение заловихме са един от други изотзад.. Лошето беше това, че един като са подхлъзняше да падне, цялата върволица изгубваше равновесие и политаше на земята. З. Стоянов, ЗБВ I, 206. ● Обр. Звезда към земята полита/ от свода бездънно дълбок. Д. Дебелянов, С 1936, 39.
3. Загубвам равновесие при движение или стоене на едно място, като се наклонявам настрани, готов да падна; залитам, полетявам, политвам. Като се кандилкаше насам-натам,.. той тръгна към кабриолета. .. Като се мъчеше да не полита, без да се обръща повече, той тръгна към село. Й. Йовков, ЧКГ, 12-13. Депутацията се запъти към градския съвет. Гороломов съчиняваше на ума си слово, като политаше и се допираше до градинската ограда. Ив. Вазов, Съч. XI, 166.
4. Диал. Налитам. Полита на бой. П. Р. Славейков, БП II, 63. Полита на жена. П. Р. Славейков, БП II, 63.