ПОЛИТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЍТВАМ, ‑аш, несв.; полѝтна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Политам¹, полетявам. — Слушай моята команда! — .. — Мерѝ се право в сърцето, огън бий!!.. Този път Петър политва напред, коленичи за миг и поляга на земята. В. Йосифов. Избр. тв. I, 107. Когато той се нахвърляше върху нея и я удряше, та свитки излизаха от очите ѝ, тя политваше, сгушваше се в ъгъла. Ст. Даскалов, ЕС, 74. Тя много се уплаши, нямаше сили да се изправи. .. Няколко пъти политва да падне, докато отиде да му отвори. К. Петканов, ОБ, 245.