ПОЛИТИКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛИТЍКА ж. 1. Съвкупност от дейности, определени от обществените цели и интереси на държава, правителство, партия, социална групировка или личност, които намират отражение във вътрешнодържавните и международните отношения. Официалната политика на една страна няма защо да бъде приписвана на всичките ѝ поданици. Ст. Дичев, ЗС I, 294. Стамболов не бе още в това време посветен в задкулисните мотиви на европейската политика; но той знаеше добре нейните основни направления. С. Радев, ССБ II, 69. Милан се смяташе за умен мъж, за човек, който разбира външната политика. Г. Караславов, Т, 77. От чисто духовна тема той изведнъж преминава в политиката,.. и .. свирепо се нахвърля върху всички велики сили и тая велика безпътница, която се казва Европа. Й. Йовков, Разк. I, 33. Георгиев нетърпеливо махна с ръка.. — Аз съм учител, какво, да партизанствувам ли? От политиката се отвращавам. Ем. Станев, ИК I и II, 49. — Аз кога съм чел вестник и какво разбирам, ама го прочетох, колкото да мога да вляза в разговор по политиката. Чудомир, Избр. пр, 246-247. Откакто сме се повлекли подир политики, партизанства, ни думица не е ставало по тия наши опропастяющи се старини. Ил. Блъсков, Китка V, 1887, кн. 16, 18. Провеждам политика от позиция на силата. △ Интересувам се от политика. △ Влизам случайно в политиката. △ Отказвам се от политиката. Държавна политика. Правителствена политика. Световна политика. Международна политика. Миролюбива политика. Гъвкава политика. Агресивна политика. Предателска политика. Противонародна политика. Колониална политика. Демагогска политика. Реваншистка политика. Политика на недоверие. Политика на диктат. Политика на протакане. Текуща политика.
2. Обикн. с опред. Ръководни начала в дейността на органите на държавната власт, държавното управление и др. Банковата политика е от най-голямо значение за социализираното производство. Борба, 1919, кн. 2, 55. Митническата политика на Ка‑
равелова бе преимуществено фискална. С. Радев, ССБ I, 207. Той [Яворов] имаше опитност: занимавал се бе с театрални въпроси още преди да поеме новата си длъжност, публикувал бе статии за репертоарната политика. М. Кремен, РЯ, 144. Някои дори казваха, че поведението ми отговаряло .. на политиката на дирекцията. С. Северняк, ИРЕ, 146. Дико начерта дебело политиката, която трябваше да държи вестника. Бълг., 1902, бр. 449, 2. Финансова политика. Социална политика. Ценова политика. Валутна политика. Природозащитна политика.
3. Прен. Начин на постъпване, поведение по отношение на някого или нещо, за да се постигне определена цел. — Та искам да кажа: тактика трябва да има човек в тия времена, кумец! Тактика и политика, значи, ако искаш да си наредиш живота. Чудомир, Избр. пр., 259-261. Започнала политика на ухажване на низами и махараджи. Т. Кюранов, АП, 33.
◊ Езикова политика. Езикозн. Съзнателно и целенасочено въздействие върху езика, осъществявано от институции или лица, определени от държавата. Граматиките и речниците са част от средствата, чрез които се провежда езиковата политика в книжовния език.
? Бистря (побистрям/побистря) политиката. Разг. Разговарям за политика, обсъждам политически въпроси. Мъжете в селцето повече се помайваха и бистреха политиката. Й. Радичков, СР, 95. Съживи се отново читалището, а в чаршията се отвори ново кафене, в което се събираха по-будни преспанци да бистрят политиката. Д. Талев, ПК, 769. — Постой. Няма да ти прегори ечемикът... Хайде. И политиката ще побистрим. Г. Караславов, ОХ III, 25. Правя (направям/направя) политика на някого. Разг. Лаская някого или постъпвам така, че да спечеля благоразположението на някого, за да постигна някаква цел. — Знайш, тряба... — каза дядо Иван в заключение ... — изискват обстоятелствата... малко политика да му се направи. Ив. Вазов, Съч. VII, 22. — Не постъпи тактично, Коста — ... — защо беше необходимо да отидеш в казиното пред очите на всички? — А как? Да се крия и да правя политика на бачо? На този изедник. Ем. Станев, ИК I и II, 206.
— От гр. πολιτική 'изкуство да се управлява държавата'. — М. Павлев, Ал. Живков, Речник на думи турски и гръцки в езика български, 1855.