ПОЛИТИКАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛИТИКА̀Н м. Разг. 1. Човек, който обича да говори по политически въпроси, да разисква по тях, без да е достатъчно компетентен. Кръстю ненавиждаше и презираше всички политикани в селото, които боравеха с големи приказки и които .. плашеха сиромашията с някакви далечни и страшни външни сили. Г. Караславов, ОХ III, 43. — Бе то нашите управници не ги бивало на две магарета слама да разделят. .. — Не, по-добре кажи, че две магарета ще свършат повече работа от тях — добавя Лазар Ливадийски, който е голям политикан. Л. Стоянов, Х, 116-117. Множеството политикани бяха вече заели своите места около масата на писаря и чакаха раздаването на вестниците. Ц. Церковски, Съч. III, 182. Пристрастен политикан.

2. Неодобр. Политик, който по мнението на говорещия (пишещия) е неспособен, корумпиран, ловък демагог, или който служи на чужди интереси. Т. Г. Влайков изведнъж престана да пише художествени произведения и излезе на политическото борбище, където се състезаваха .. тъмни герои,.. политикани, които организирано ограбваха трудовия народ и го докараха до обществени катастрофи. А. Каралийчев, С, 241-242. Той [Стамболов] виждаше вече страната погубена от една шепа военни без разум и политикани без съвест. С. Радев, ССБ II, 27. — Глупости! — ще кажат някои наши велемудри държавници и политикани, привикнали да се движат само в сферата на висшата политика. Ал. Константинов, Съч. I, 89. Неведнъж сме имали случай да констатираме, че софийските големи политикани надменават даже най-дребнавите провинциални партизани със своите лъжи. Бълг., 1902, бр. 451, 2.

— Фр. politicant през рус. политикан. — Друга (простонар.) форма: политика̀нт.