ПОЛИТИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛИТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Остар. 1. Който умее да прави политика (в 3 знач.), да се справя с трудни положения; тактичен, ловък. Блазе ти, ако си политичен и имаш що-годе видно обществено положение — правата ти са неограничени. Ст. Каролев, ЛФ, 1958, бр. 14, 2. Като казанджия той [майстор Рачо] беше доста вежлив и политичен. П. Р. Славейков, Избр. пр. II, 36.

2. В който умело се съблюдават и използват някои обстоятелства, за да се постигне оп‑

ределена цел; тактичен. С едно твърде политично окръжно той [Цанков] успокояваше чиновниците на бившия режим върху тяхната съдба. С. Радев, ССБ II, 29. Тая негова политична постъпка много се хареса на началника. Т. Влайков, Съч. III, 202. Един постъпък може да бъде политичен в смисъл на вежливост и съблюдавание известни тънкости в отношенията. Пряп., 1903, бр. 24, 4.

3. Политически (в 1 знач.). Хаджи Пешовия внук с гражданското си облекло и държане, с големите си и политични приказки и с вирнатия си нос не се хареса на Прангата. Т. Влайков, Съч. III, 83. В течение на 60 години само, при три войни той [народът] напредна в политично отношение дотолкова, че основно промени своя стопански облик. БНТ, 1941, бр. 212, 2. Силно противоруска тенденция се забелязва и в цял ред от статии на Раковски.. От същия чисто политичен характер са антируските статии, които се срещат от време на време преди учреждението на Екзархията .. в някои цариградски .. и емигрантски вестници. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 416.