ПОЛИТУРА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛИТУ̀РА ж. 1. Само ед. Фин лъскав слой с матов отблясък, получен при полиране на изделия от дърво (мебели, музикални инструменти и др.); полировка. За няколко минути размести вещите ми, изтри с ръкав намокрената политура на малката масичка. Кл. Цачев, СШ, 117. Прашният полилей се оглеждаше в мътната изподраскана политура на старо, черно пиано. Л. Дилов, ПБД, 165. Горан обори глава върху бюрото и охлади пламналото си чело върху студената му политура. М. Грубешлиева. ГР, 153.

2. Спец. Вид лак (обикн. шеллак), представляващ спиртен разтвор на природни смоли и използван за полиране на изделия от дърво и др. В Европа шеллакът започва да се употребява през Ренесанса .. като политура за мебели, музикални инструменти и други ценни дървени изделия. НТМ, 1966, кн. 215, 38. При лакове със съдържание на смола 10-25% (спиртни политури) филмът се нанася чрез полиране. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 393.

— От нем. Politur.