ПОЛИФОНИЧНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛИФОНЍЧНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. 1. Муз. Качество на полифоничен (в 1 знач.); полифонизъм. Има да се справяме с много различни ритмични трудности, сплитки на гласове, полифоничност, но трябва да кажа, че това [операта "Питър Граймз"] е според мене една забележителна в композиционно отношение творба. ВН, 1964, бр. 4120, 4.

2. Литер. Качество на полифоничен (във 2 знач.); многопластовост, многоплановост, полифонизъм. Напоследък Достоевски е особено обичан от нашите режисьори. Неговата сложност и полифоничност са прекрасна възможност за творческо интерпретиране от страна на режисурата в различни посоки и с различни акценти. С, 1975, кн. 2, 165. Полифоничност на пиеса.