ПОЛИФОНИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛИФО̀НИЯ, мн. няма, ж. 1. Муз. Вид многогласие, при което няколко самостоятелни мелодии или гласове се съчетават в едновременно звучене. Полифонията е вид многогласие, в което всички гласове се развиват като самостоятелни мелодии и същевременно се съчетават помежду си. Пеене, IХ кл, 1965, 60. Оригиналните двугласни напеви, които намираме в различни краища на страната ни, показват интересно развитие на една самобитна полифония. Пеене VIII кл, 1965, 51. Точен подбор на максимално действените изразни средства на хармонията, полифонията, оркестрацията .. отличават музикалния език на "Патетичната оратория". ВН, 1960, бр. 2623, 4. Неспокойният дух на д'Алберт проличава в бързите и неочаквани промени: от неспокойното към бурното .., от сладките мелодии към полифонията, създадена с помощта на всичките инструменти. К, 1928, бр. 119, 2.

2. Муз. Музикална дисциплина, която изучава законите на гласоводенето и формата на произведения с такъв вид многогласие.

3. Литер. Многопланово, многопластово развитие на сюжета на литературно произведение в паралелно развиващи се сюжетни линии. Полифония в романите на Томас Ман.

4. Прен. Книж. Многообразие, богатство (в 6 знач.) Картината ми допада с полифонията на багрите си.

— От гр. πολύς 'много' + 5ωνή 'звук, глас' през фр. polyphonia.