ПОЛИЦЕМЀРВАМ, ‑аш, несв. (рядко); полицемѐря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. Лицемеря малко, за известно време. Тя знае, че — от гордост — той ще се престори на безразличен, ще полицемери дори — ще скрие онова, което таѝ дълбоко в душата си. М. Кремен, РЯ, 568.