ПОЛКОВНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛКО̀ВНИК, мн. ‑ци, м. Воен. 1. Само ед. Офицерски чин от старшия офицерски състав на войската и полицията, между подполковник и генерал. Майор Тихов, макар ранен в ръката, бил веднага произведен полковник и назначен за командир на полка. Ив. Мартинов, СНУ, 241. Срещу мене сядат двама морски офицери. Единият, дето е отляво, е с пагони на полковник. Г. Караславов, Избр. съч. III, 100.

2. Лице с такъв чин. В щаба на дружината .. току-що бе пристигнал полковник Трифонов, добродушният и малко тромав помощник-командир на дивизията. П. Вежинов, ВР, 58. Бях се вече запътил към клона на ДСК, когато изведнъж се сетих, че ми е нужна протекция. Затова се обадих в Криминалната [полиция] на полковника. Д. Мандаджиев, ЧЛНП, 44. — Луд си! .. Затова подполковник ще си оплуеш! Твоите другари отдавна вече са полковници, а и генерали! М. Грубешлиева, ПП, 23. Баща ѝ [на Беба] .. като запасен полковник с два ордена за храброст щял да се срещне лично с Буби и да го предупреди да не задиря дъщеря му. Св. Минков, РТК, 84.