ПОЛКОВНИША —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛКО̀ВНИША ж. Остар. Съпруга на полковник; полковница, полковничка. Когато след първата война полковник Иванов съдиха за бягство, полковнишата заболя, та оттогава беше станала много зла. А. Страшимиров, А, 264.