ПОЛО —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀ЛО1, мн. ‑а, ср. 1. Пуловер или блуза с висока обърната яка по врата. Той носеше дебело, ръждивокафяво поло. В. Пламенов, ПА, 30. Навличам джинсите и едно тънко поло, сутрините и вечерите все повече захладняват. К. Топалов, СТ, 152. Под високата яка на грубото поло се подаваше крехкото вратле на момчето.
2. Яката на такъв пуловер или блуза. Не обичам да нося блузи с поло.
— От англ. polo shirt 'блуза със спортна яка'.
ПО̀ЛО2, мн. няма, ср. Спорт. Игра, която се играе от два отбора от по трима или четирима играчи, които яздят на коне и с дълги стикове се стремят да вкарат в противниковата врата малки бамбукови или върбови топки. Тук [в Бомбай] са международните клубове с изящни паркове, плацове за крикет и поло, басейни. А. Каменова, И, 45. От листата ѝ [на палмата] правят ветрила, шапки, покриви, а от дървесината — стрели .., палки за играта поло. Х. Тилев, Ф, 53. Полото на коне .. влизаше в списъка на модерните олимпийски игри до 1936 година. П, 1971, бр. 10, 17.
— Англ. polo.