ПОЛОВИНА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛОВЍНА ж. 1. Всяка от двете (приблизително) равни части на нещо, от целия брой, количество от нещо. Къщата.. той прегради на две — едната половина на Божан, другата за Петър. Елин Пелин, Г, 67-68. На другият ден в училището дошла само едната половина от учениците. Л. Каравелов, Съч. II, 78. — Чуй, Галунке, чуй какво ще ти кажа .. Ако намеря пари, какво ще ги правим? — На мене половината и на тебе половината. Й. Йовков, АМГ, 63. Втория път стана една жена от първия ред и изпи половината от водата, а остатъка даде на колежката си вдясно. Й. Попов, БНО, 87. Светлината, която идеше от насрещната лампа, огряваше долната половина на лицето му. А. Гуляшки, МТС, 96-97. Северната половина на страната е обхваната от снежни бури. △ Раздели ябълката на две и ми подаде едната половина. △ За два часа изминахме половината път и спряхме да починем. // Всяка от двете (приблизително) равни по времетраене части, етапа, на които може да се раздели нещо с продължителност във времето (период от време и др.). Те стоеха там само.. половината нощ. Ив. Вазов, Съч. VI, 40. Невястата уж зе да пошътва и да помага в къщната работа, ала половината от времето ѝ нали отива около детето? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 272. Ходи .. на много места вече и сам да учи другите, а после бе захвърлен в Анадола. Тия четири години в далечното анадолско село бяха като тъмна пропаст, която разделяше живота му на две половини. Д. Талев, ПК, 164.
2. След числ. първи или втори и в съчет. с предл. на и същ., което назовава нещо с продължителност във времето (период от време и др.) — за означаване на едната (посочена от числителното) от двете (приблизително) равни части, на които се разделя съответният период от време и др. Това [богомилското] движение се появило в първата половина на десетия век. М. Марчевски, ТС, 131. Втората половина на царуването му е била замрачена от лоши събития. Ив. Вазов, Съч. XX, 191. Първата половина на годината беше много натоварена за нас. △ През втората половина на август се очаква слънчево затъмнение.
3. След числ. бройно (ако е числото едно, обикн. се изпуска), следвано от същ., назоваващо мерна единица (или същ. пъти) и съюз и — за означаване на едната от двете равни части, на които се разделя тази мерна единица. — Колко [вино] има в шишето, Тодоре? .. — Кило и половина може и да има. Eлин Пелин, Съч. I, 62. Тоя импровизиран мост, широк.. педя и половина, едвам се опираше на крайщата на леда. Ив. Вазов, Съч. VI, 65. Извървяхме без почивка пет километра и половина. △ Правата А е по-дълга от правата Б два пъти и половина. Три литра и половина. Десет метра и половина. // След числ. бройно (ако е числото едно, обикн. се изпуска), следвано от същ. век, година, месец, час и съюз и — за означаване на единия от двата приблизително равни периода, на които се разделя съответният век (година, месец, час). Той може да ни каже нещо и за оня възторжен, окъсан и скитник калугер, който е минал оттука преди девет века и половина. Ив. Вазов, Съч. XV, 8. Слав Грашев за първи път се опита да види по-ясно съдържанието на идеала, за който го изключиха от гимназията, близо година и половина скита из планината. Д. Фучеджиев, Р, 306. Делото се отложи с още два месеца и половина. Ще дойда след час и половина. // След числ. бройно, съюз и и (евент.) същ. часа̀ — за означаване на момент от денонощието, съответстващ на средата, на тридесетата минута от часа, означен от числителното. Той никога не излиза из черквата преди три и половина часа. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 55. Градският часовник удари осем и половина. Елин Пелин, ЯБЛ, 13. Ще се срещнем в десет и половина.
4. Разг. В конструкция същ. + и половина означава, че лицето или предметът, назован от съществителното име, е изключителен, рядък с добрите си качества; много хубав, много добър. — Ти остави момичето настрана .. Пък и защо да не те обича? Ти си мъж и половина. П. Спасов, ХлХ, 160. — Ей, Гочо, и тебе ли да каня? .. Ха, яж, яж — не ме гледай. Наготвила бабата! .. Чорба и половина — пръстите да си оближеш. Ц. Церковски, Разк., 239.
5.Обикн. членувано. С предл. до, от, на. Среда, (приблизителна) средна част на нещо. Опитах се да затворя с вътрешния капак.. третото прозорче, което до половина остаяше незатулено. Ив. Вазов, Съч. XII, 81. — Иди, бре момче, и го напълни котела до половината с прясна вода от чешмата. Ц. Гинчев, ГК, 67. Стаичката беше малка .., запълнена до половината с маса. Г. Караславов, Избр. съч. I, 394. Магарето настъпи опашката на това кученце. Настъпената опашка изсъхна от половината надолу и дядо Мирю я отряза с една ножица. Ем. Станев, ЯГ, 99-100. Свещите бяха догорели до половината.
6. Диал. Средната част на тялото, снагата; кръст. Тясно, черно сукманче, обточено с
алени гайтани, стяга тънка половина, тънка, равна, сякаш на струг изкарана. Елин Пелин, ПП, 90. Лило забрави и мъка .., и всичко, па сегна с ръка да прихване през половината Рада, да я помилва. М. Георгиев, Избр. разк., 53. — Яно, цървена ябуко, / омиле ми твоя лепотия, / църне очи, цървене образи / тънка половина. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 29.
7. Остар. Съпруга по отношение на мъжа си; половинка. Мащеха ми беше покорна робиня на баща ми. Уста Начо беше съвършено похлупен под чехъла на своята половина. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 36. Хаджи Ахил извръщаше се намусено към любознателната си половина и измърморваше полугласно: — Пази Боже от .. неучена жена. Ив. Вазов, Съч. VI, 177.
8. Като числ. Остар. Половин (в 1-4 знач.). Беше се развиделило и тъмната, мъчителна нощ ми се стори тъй далечна. А може би не бях спал повече от половина час. Й. Йовков, Разк., II, 171. На огнището се слагат цепеници от бук, от които всяка би дала половина кубически метър насечени дърва. Ив. Вазов, Съч. XV, 73. Тоя народ са е събудил преди половина столетие и сичката негова деятелност се е заключала досега в стремлението да са избави от онова безчовечно двойно иго. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 152. Аз си направих хубави дрехи, купих си фес и станах половина гражданин. М. Кънчев, В, 134.
◊ Нежна половина. Шег. Съпруга по отношение на мъжа си. Независимо от бабаитското поведение и маниери на бай Ганя .. самият му външен изглед съвсем не вдъхваше симпатия на американците и англичаните, а особено на нежните им половини. Ал. Константинов, БГ, 19. Докато мъжете разпалено коментираха мача, нежните им половини заговорнически си шушукаха. Нищо и половина. Разг. 1. Много малко, крайно недостатъчно. Изпращат ни по стотина броя от вестника, което за толкова голямо село е нищо и половина. 2. За изразяване на разочарование от нещо или някого, които не оправдават някакви очаквания. Мислеше го за истински капитан. А какво излезе? Нищо и половина — сякаш никога не е живял на море. П. Вежинов, ДБ, 79. Правя се (направям се / направя се) на две (три) и половина. Разг. Правя се на наивен, глупав, като се преструвам, че не разбирам, не забелязвам или не зная нещо. — Изкажете се докрай, недейте спира до "но".. Какво означава то? — Ами означава, че знаеш, но се правиш на три и половина. К. Георгиев, ВНП, 12. — Каква тетрадка? — Не се прави на две и половина. По очите те познавам, че ти си я взел. Ст. Даскалов, ЗС, 300. — Чух, че ми извика да спра, но се направих на три и половина и си тръгнах.
— Друга (остар.) форма: полвѝна.