ПОЛОВИНВЕКОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛОВЍНВЕКО̀ВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. 1. Който трае, продължава половин век; полувековен. 2004 г. влезе в историята на държавната телеввизия с бесния кадрил на шефския пост. За първи път в половинвековното съществуване на БНТ се изредиха четирима директори. С, 2004, бр. 4285 [еа]. С Тодор Цонев ни свързваше повече от половинвековно приятелство, непомрачено от изживените години и събития. Д, 2005, бр. 151, 3. Спектакълът включва седем пиеси на Николай, смятан за учител на няколко поколения в половинвековната му кариера. ЛИК, 2004, кн. 8 [еа]. Половинвековен период.

2. Който е на половин век; полувековен. Двете страни усилено лобираха срещу американската политика, пренебрегвайки половинвиковната съюзническа традиция. Кеш, 2003, бр. 15 [еа]. Ще има и друг купон — за половинвековния юбилей на Държавния сатиричен театър. Точно на 7 април преди 50 години на сцената му се играе първата премиера. С, 2007, бр. 5117 [еа].