ПОЛОВИНЧАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛОВИНЧА̀Т, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който не е доведен докрай, не е осъществен напълно, който е постигнат само отчасти; непълен, недовършен, незавършен. Вече свикнахме с почти еднообразните несполучливи, половинчати опити за освобождението ни. В. Мутафчиева, СД, 291. В последните години бях живял в съвършено нови .. селища и половинчатата модернизация, която срещах тук, винаги ме изпълваше с чувство на бунт и с някаква странна печал. Л. Станев, ПХ, 81. Дали Пешо нямаше да измисли нещо опасно? Тя [Юлия] .. ясно чувстваше .. смелия му непоколебим дух, който не можеше да се помири с нищо половинчато. П. Вежинов, СО, 133. Почти никой .. не се заблуждаваше относно истината и характера на получената независимост: тя беше в много отношения ограничена, половинчата. П. Цолов, Т, 44. Половинчати реформи. // За решение, позиция, становище — компромисен, непоследователен. Методи Кусев е човек с буен нрав .., никога не е бил привърженик на дългите фрази .., на половинчатите решения. К. Странджев, ЖБ, 20. Самият Дюма .. стоеше на половинчати позиции. Той считаше, че за неорганичната химия може да остане системата на Берцелиус, докато за органичната химия трябва да се приемат нови възгледи. К. Манолов, ВХ, 283.

— От рус половинчатый.